14 юли 2014 | ДЕОС Работи

Регулатор на повикване. Надзор на разположение. Контрол по избор

На терена на евтиния популизъм се разиграва грозен театър с лош сценарий, евтини актьори и бутафорен декор. Главната роля в него е на банковия регулатор, който до момента не успява да убеди никого каква е необходимостта законът да не бъде спазен.

Основната мисия на Българската народна банка е разписана в чл. 2 от едноименния Закон за БНБ, според който тя следва да регулира и осъществява надзор върху дейността на кредитните институции в страната с оглед поддържане стабилността на банковата система и защита интересите на вложителите.

Вече знаем, че ръководството на БНБ с години не е упражнявало нито своите правомощия, нито вменените ѝ по закон задължения.

Звучи смешно, жалко и обидно за авторитета на институцията, която представлява, когато Иван Искров обяснява на народни представители и на медии, че в един от най-модерните закони в страната има дупки, непълноти и сиви зони. По примера на Мая Манолова по повод електронното гласуване преди време, Иван Искров се опита да заблуди обществото, че независимостта на „Банков надзор“ била прекалено голяма и той нямал възможност да влияе върху неговата дейност.

Фактическата обстановка, обаче, е съвсем друга, защото Законът за БНБ и Законът за кредитните институции задават само основната правна рамка, докато всичко останало от дейността на това управление на БНБ се регулира с наредби и решения на Управителния съвет (УС), чийто председател г-н Искров е от октомври 2003 година та все до ден днешен.

Необходимо ли е да напомняме, че неспазването на разпоредби на Закона за БНБ или на подзаконови нормативни актове на УС се наказва с глоба до 3000 лева при първо нарушение и в двоен размер за второ и последващи? Вероятно е излишно да питаме колко пъти неизпълнението на тези разпоредби е било установявано и съответната административнонаказателна отговорност – ангажирана.

Знаейки всичко това, логичо е да твърдим, че този Управителен съвет на БНБ няма правото да предлага решения на тази криза извън наличните законови инструменти. Защото това ще означава признание за несвършена работа, липса на професионализъм и поддаване на натиск, този път с различен източник. БНБ системно не е изпълнявала надзорните си и контролни функции и е допуснала това да се случи.

Нека за целта погледнем цифрите: КТБ е растяла със завидни темпове и пет пъти е била награждавана за най-динамична банка в България. Графиката изобразява стойностите в милиарди, а за удобство на читателя маркирахме ръста на банката в различни цветове според различните мандати на управление. Линията показва какъв процент от общо активите на банковата система представляват активите на КТБ (източник – www.bnb.bg)

assets growth

По-интересната картина е друга – сравнението как активите на КТБ са нараствали спрямо ръста на активите на цялата банкова система, по тримесечия пак от декември 2004 година насам. С много редки изключения, КТБ е демонстрирала или много висок ръст или сериозни спадове. Забележете и как банката продължава да расте и расте в периоди, когато цялата система е по-скоро в застой. Накратко – темповете на развитие на тази банка никога не са се подчинявали на пазарната логика. Поне не за последните осем години. (източник – www.bnb.bg)

assets change

Очаквано, приключилият на 11.07.2014 г. много важен етап от ревизията на БНБ на поставената под специален надзор Корпоративна търговска банка, подейства като бомбен взрив. Обявените обстоятелства са изключително обезпокоителни. Ако отговарят на истината, значи регулаторът е вършил работата си проформа или под натиск. Или и двете заедно.

Твърди се, че липсват части от кредитни досиета на заеми на обща стойност 3.5 милиарда лева.

В предходната си публикация по тази тема изразихме съмнение към декларирания нисък дял (1,5%) лоши кредити в портфейла на КТБ на фона на агресивното кредитиране от нейна страна и средния дял лоши кредити у нас (17%). Въпреки че БНБ (е длъжна да) извършва непрекъснат контрол върху дейността на банките, а от 20.06. тече подробна ревизия на кредитния портфейл на КТБ, в петък ръководството на БНБ обяви, че външният одит не е намерил достатъчна информация за 65% от тези кредити.

Това изявление показва три неща:

  1. БНБ системно не е прилагала разпоредбите за контрол над банковата дейност;
  2. Установяването на точния размер лоши кредити ще отнеме месеци, а покриването на загубите от тях, доколкото те са обезпечени с имущество, ще отнеме години;
  3. Има поне три независими един от други източника на информация – Централен кредитен регистър, Регистър на особените залози и Централен депозитар, които се поддържат и електронно. Меко казано нелепо е да търсиш само и единствено хартиените изразители на тази ценна информация при възможностите, които предоставя съвременното информационно общество.

Прехвърлянето на голяма част от активите на КТБ – около две трети от кредитния ѝ портфейл или половината от общите активи – към банка „Креди Агрикол България“ би било прибързано. От гледна точка на стабилността на “Креди Агрикол България“, тя може да поеме пасиви (депозити в КТБ), отговарящи на размера на новите активи. Следователно в краткосрочен аспект новата държавна банка може да поеме задълженията към вложителите в КТБ единствено след създаването на реципрочни по размер “не-лоши” активи. Има и допълнителна краткосрочна опасност – поради осъзнаването на несъпоставимостта между прехвърляните в ТБ „Виктория“ активи и пасиви, напълно реалистично е да очакваме, че вложителите ще изтеглят част от прехвърлените от КТБ депозити, което би изразходило одобрения преди две седмици ликвиден буфер.

Да си поиграем с парите на хората и фирмите

Държавата има задължение да гарантира депозитите до определен размер (196 000 лв.) и при редица ограничения. Като цяло, държавното гарантиране на частна собственост се обозначава с термина морален риск (moral hazzard). Този термин обозначава ситуация, при която управляващият средствата е склонен към рисково поведение, защото в рискови ситуации получава неравностойно големи печалби, а възможните загуби се поемат от други лица. През последните години много вложители следваха принципа „искам висока лихва, без значение в коя банка, защото държавата гарантира депозита“. Моралният риск доказано води до неефективност, но по редица причини, включително изисквания на ЕС, тази система съществува и няма да я коментираме.

На този етап, обаче, БНБ предлага нещо значително по-лошо – държавата да поеме допълнителни задължения, но след като рисковото събитие вече се е състояло. Петъчното изявление на ръководството на Централната банка предлага гаранция на всички депозити и сметки в КТБ със задна дата. Налице, с други думи, злоупотреба с обществени средства, което, разбира се, е в нарушение на (сега) действащото законодателство. Как БНБ смята да се справи с тази ситуация? Много просто – като предложи нов специален закон за отделни, специално подбрани от нея вложители в КТБ! С други думи, БНБ иска да влезе в ролята на нещо като морален съдник и да раздели вложителите по критерии, който не гарантира корелация с добросъвестността им.

Замразяването от страна на БНБ на средствата по депозити и сметки, притежавани от свързани с Цветан Василев фирми, е наивен популизъм. Доколкото е известно, голяма част от тези фирми са кредитополучатели от КТБ, съответно блокираните средства са пренебрежимо малко или представляват оборотни средства, без които те биха фалирали. Звучат изключително странно изказванията на Иван Искров, че съществуват „добри и лоши пасиви“, което означава, че стотици фирми, бизнеси и физически лица са предполагаемо виновни, поради някаква свързаност с Цветан Василев. Ако приемем злонамерен умисъл в действията на управителите на КТБ, то логично е този начин на действие (т. нар. “източване”) да е повторен и в контролираните от тях компании. От друга страна съществуват много начини да се прикрие истинската свързаност и материалния интерес между две лица.

В заключение, вместо да видим експертна оценка на реална ситуация, пред избрани медии беше демонстрирано свободно съчинение стил „преразказ по картинка“, което ние оценяваме като недодялан опит за замазване на очите, създаване на странични фронтове за общественото внимание (като например одиозните 205 милиона кеш) и прехвърляне на отговорност.

Поради всичко казано по-горе, ДЕОС призоваваме към:

  1. Оставка на целия Управителен съвет на БНБ без освобождаване от отговорност за евентуалните нарушения, които са вършили или допускали. В Наказателния кодекс има достатъчно хипотези за злоупотреба с власт, не-употреба на власт, търговия с влияние и вреди на стопанската система. Силно се съмняваме, че този Главен прокурор има достатъчно воля за такива действия, но се надяваме, че неговата оставка ще е преди изтичането срока на давност за наказателно преследване.
  2. Апелираме Народното събрание да не приема предложенията за законови промени от страна на БНБ.
  3. Настояваме възможно най-скоро да бъдат огласени пълни, точни и верни данни за финансовото състояние на КТБ и одиторите да предложат план за оздравяване, преструктуриране или ликвидация на база тези данни.
  4. Необходимо е и ФГВБ да пристъпи към изплащане на предвидените по закон средства на граждани и фирми.

Какво още да очаквате от нас?

Подготвяме и ще внесем искане за достъп до пълните текстове на докладите на одиторите, които за десет дни освен одит на двете банки, направиха и друго – писаха голяма двойка на целия надзорен капацитет на БНБ.

Решени да търсим истинските причини за допускането на толкова грандиозен скандал, ще инициираме и допълнителни разследвания свързани с финансите на държавните дружества в банката на г-н Цветан Василев.

За ДЕОС по темата работиха (по азбучен ред):

  1. Дарин Стойков
  2. Емил А. Георгиев
  3. Ивайло Пангаров
  4. Михаил-Ернесто Михайлов
Share