21 февруари 2017 | Становища

Коалиция “ДВИЖЕНИЕ ДА БЪЛГАРИЯ” с реален план за работеща икономика

6 Мерки за растеж на икономиката

10 Мерки за намаляне на бюрокрацията

18 Мерки за спиране на кражбите

Визия: 

Развитие на българската икономика чрез спиране на кражбите на обществения ресурс и пренасочването му към създаване на икономика на бъдещето, базирана на иновации, предприемачество и разширено присъствие на външни пазари, което да намали регионалното неравенство и да превърне България във водещата икономическа сила на Югоизточна Европа, способна да осигури на своите гражданите значително по-висок стандарт на живот и възможности за развитие.

Цели:

1) Икономически ръст от 6% на година и увеличаване на доходите на домакинствата с 50% през следващите 5 години в цялата страна чрез създаване на експортно-ориентирана икономика с регионално балансиран растеж и фокус към иновациите и предприемачеството.
2) България да се превърне в най-привлекателна дестинация за експортно ориентирани инвестиции в Централна и Източна Европа.
3) България да достигне челната тройка страни с най-добра бизнес среда в Европа чрез ефективна, прозрачна и електронизирана администрация с ниско ниво на корупция.
4) Спестяване на публични средства в размер на минимум 2.5 млрд. лв. на година чрез създаването на конкретни антикорупционни мерки за по-добро управление на обществени поръчки, продажба на държавни активи и търговска и инвестиционна дейност на държавните дружества.
5) Драстично повишена събираемост на данъците чрез разследване на големите данъчни измами и укриване на приходи през непазарни трансферни цени в размер на 1.6 млрд. лв. на годишна база.
6) Използване на освободения ресурс от пресечените данъчни измами, надценени обществени поръчки и корупционни практики за инвестиции в образованието, здравна профилактика и поетапно намаляване на данъците.
7) Намаляване разхода на домакинствата за енергия и битови разходи чрез разбиване на картели и монополи през по-ефективни и истински независими и прозрачни регулатори.
8) Високо качество на живот със съхранена природа, ограничаване на застрояването,намаляване на въглеродния отпечатък на икономиката, максимално оползотворяване на отпадъците като ресурс, овластяване на местните общности да приоритизират своите публични разходи.

Или продължи да четеш надолу:

 

За постигането на тези цели предлагаме три основни групи мерки и решения на основните проблеми пред икономиката:

1) Борба с кражбите и корупцията

Политиците използват държавните административни и контролни органи да присвояват парите, които държавата събира от гражданите с данъци такси и заеми. Мащабни кражби и източване на обществен ресурс се организират чрез организирани корупционни практики от частни субекти, свързани с държавните контролни органи, държавните агенции и държавните дружества.
Мерки и решения:

1. Пълна прозрачност на обществените поръчки чрез открити и излъчвани по електронен път заседания на комисиите по оценка.

2. Централизирана електронна платформа за всички обществени поръчки чрез система за електронни търгове, електрони обяви, типови поръчки, което ще позволи по-равнопоставен достъп до обществените поръчки.

3. Пълна прозрачност на собствеността на фирмите, участници в обществени поръчки, чрез декларация на цялостната верига на собственост с пълна яснота за крайните физически лица. Забрана за участие ще има за холдингови структури с неясни собственици или такива, които са регистрирани в офшорни зони с непрозрачни структури на собствеността.

4. Черен списък на некоректни фирми, изпълнители на обществени поръчки, които не се разплащат с подизпълнител или са с установен случай на корупция.

5. Ограничаване на монополите и картелите чрез политики за насърчаване на конкуренцията, преосмисляне на регулациите и премахване на законодателни защити на картели в сектори като транспорт, енергетика и др. Заседанията на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) да станат публични, като се излъчват електронно.

6. Създаване на директна връзка между КЗК и НАП с пълен преглед на финансовите показатели на фирмите с предпоставка за картелизация и монополизация.

7. Продажба на държавни активи да става само през публичен търг и в адекватни срокове.

8. Пълна публичност и публикуване в електронен и машинно-четим вид (като отворени данни) на бюджетите на администрацията.

9. Разследване на данъчни измами, укрити данъци и незаконно трансферно ценообразуване от най-големите икономически субекти в България и налагане на глоби с давност на нарушителите в особено голям размер.

10. Разследване на несъответствия между дейност, собственост и декларирани доходи и/или разходи на физически и юридически лица.

11. Спиране на проекти, които не са икономически оправдани или представляват политически риск. Държавни инвестиции за над 1 млрд. лв. (от типа на АЕЦ Белене, Южен поток, Уестингхаус) да се реализират само при одобрение с парламентарно мнозинство от 2/3 от народните представители.

12. Държавни договори, освен тези касаещи националната сигурност, да не могат да имат ограничителни клаузи за публичност или клаузи за конфиденциалност.

13. Преоценка на размера на таксите, събирани от задължителните пенсионни фондове във втория стълб.

14. Прекратяване на злоупотребите с втория стълб на пенсионното осигуряване, чрез персонална отговорност на управителните тела на пенсионните фондове за инвестиции в свързани лица.

15. Търговия с електроенергия от държавните дружества се осъществява изцяло през енергийната борса с цел избягване на непазарни и корупционни сделки.

16. Изграждане на устойчив и конкурентен енергиен сектор посредством диверсификация на доставчиците, изграждане на газови интерконектори, приоритизиране на енергийната ефективност и насърчаване на производството на енергия от възобновяеми източници.

17. Децентрализация на новите производствени мощности на електрическа енергия, с цел постепенното нарастване на семейните, дребно-мащабни инсталации и местни източници на енергия от ВЕИ.

18. Намаляване на свръх-концентрацията в земеделието и поставяне на таван за субсидиите от 20,000 дка с цел подпомагането на малките селскостопански производители. Пренасочване на спестените субсидиите към екосъобразно земеделие, традиционни култури и отрасли с висока добавена стойност.

2) Оптимизирана и ефективна администрация с работещи регулатори

Развитието на бизнеса и работата на гражданите с администрацията се задушават от излишни регулации, тромави процедури, ниска електронизация на администрацията, немотивирани служители и ниско качество на услугите.

Мерки и решения:

1. Пълно електронизиране на държавните услуги, с цел свеждане до минимум на нуждата от физическо присъствие при работа с държавните структури.

2. Премахване на регулации, дублирани разрешителни режими и регистрации, и всички административни процедури, които не се използват. Опростяване на регулациите в съответствие с обема на дейността.

3. Въвеждане на принципа на мълчаливо съгласие при липса на отговор от компетентните административни органи, които бавят решения с цел корупция.

4. Въвеждане на програмно бюджетиране и оценка, при което административните структури защитават разходите, екипите и основанието за съществуването си.

5. Реформиране на статута на държавния служител и преминаване към конкурентно заплащане, обвързано с резултати.

6. Промяна на процедурите за избор на членове на регулатори – публични изслушвания през обществен съвет. Промяна на процедури, което да осигури реална независимост на регулаторните органи.

7. Присъединяване към Европейския банков съюз, което предоставя правомощия на Европейската централна банка да поеме прекия надзор на големите банки в България; присъединяване и към Европейския съюз на капиталовите пазари. Ангажимент за курс към влизане в еврозоната.

8. Опростяване на фискалната система чрез премахване на данък върху лихвите на физически лица и „Данък уикенд“.

9. Увеличаване на прага за регистрация по ДДС на 100 хил. лв. с цел сваляне на административно бреме от малкия бизнес, стартиращите предприемачи и свободните професии, което ще повиши капацитета на НАП да следи големите данъкоплатци и да увеличи събираемостта.

10. Въвеждане на законодателство за личния фалит и оптимизиране на законодателството за несъстоятелността на предприятията.

3) Промяна на икономическия модел на страната.

Икономиката на България понастоящем разчита на нарастващ външен дълг и ориентиране на фирмите към усвояване на държавни средства и евросубсидии, вместо към създаване на конкурентни услуги с висока добавена стойност. Това е неустойчив модел, който ние ще променим с целенасочено развитие на експортно-ориентирана икономическа политика, стимулираща предприятия, които се реализират добре на международните пазари. Постепенното преминаване към икономика с висока добавена стойност би позволила и намаляване на ставката на ДДС след достигане на реални структурни бюджетни излишъци.

Мерки и решения:

1. Усвояване на част от европейските средства през създаване на механизъм за съфинансиране на лихвите и обезпечението за малките и средни предприятия с експортен потенциал, управляван през търговските банки, вместо сегашната непазарна класация от държавните органи на фирми-победители (програма тип Jeremie).

2. Закриване на Българска банка за развитие (ББР), която досега финансира основно олигархията и използване на нейните средствата за увеличаване на финансирането на стартиращи фирми в България, включително чрез нови инкубатори и фондове, които да се управляват от Европейския Инвестиционен Фонд.

3. Значително увеличаване на размера на финансирането за българската наука в сферата на иновациите, с фокус върху проектно финансиране със задължителен компонент на частно съфинансиране на конкретни научни екипи за конкретни научни разработки.

4. На конкурентен принцип и на база самоинициатива на частни компании, обособяване секторни индустриални зони във всички региони на страната (тип Тракийска икономическа зона и Индустриална зона Божурище). Финансира се само споделена инфраструктура, като критериите ще включват висока концентрация на фирми от даден сектор с експортен потенциал ; способността на фирмите да се организират в общ проект; наличието на фирми -примери за висока продуктивност и износ в дадения сектор; подкрепа от местната власт чрез предоставяне на подходящ терен; общ проект с академична или научна институция.

5. Засилване значението на железопътния превоз чрез присъединяване на България към стандартите и изискванията на европейската железопътна мрежа и осигуряване на съпътстващата инфраструктура.

6. Значително намаляване на държавната администрация в сектор икономика чрез обединяване на Агенцията за инвестиции, Агенцията за малките и средни предприятия, няколко дирекции от Министерството на икономиката и търговските аташета в единна по-малка и по-гъвкава структура: Български борд за просперитет. Този борд ще функционира по подобие на добрите примери от Япония (MITI), Сингапур (EDP), Чили (CORFO). Основни дейности на борда включват:

– Създаването на секторни политики на базата на консултативни съвети от български частни фирми, доказано успешни на международни пазари.

-Координация под една шапка всички програми за експортно стимулиране, чужди инвестиции в България и секторна координация с българските университети и научни институти.

-Създаването на електронен портал на българите в чужбина, включително българските студенти, завършващи в чужбина, който да бъде достъпен за всички инвеститори в България с цел по-лесен достъп до висококвалифициран човешки капитал.

-Създаване и поддържане на публично достъпна електронна платформа за всички компании в България, тяхната продуктова гама, иновационен профил и експортните им пазари.

-Проактивното позициониране на България като страна с ниски данъци и подходяща за логистичен център за продажби в Европейския съюз.

-По-ефективното използване на дипломатическите ни структури за увеличаване на българския износ чрез изисквания за дейността на търговските аташета, обвързани с конкретни резултати за сключени търговски или инвестиционни договори на година.

-Приоритизиране на нуждите от квалифицирани специалисти за секторите с експортен потенциал при разпределение на държавната поръчка за ВУЗ.

-Създаването на финансов инструмент, насочен към български студенти, учащи в водещи университети, за студентски заем, който се превръща в стипендия при условие, че се върнат да работят в България за петгодишен период след дипломирането си.

Share