28 май 2017 | Актуално

Партии от демокртичната общност с писмо до Франс Тимерманс

 

На 26.05.2017 партии от демократичната общност на България – ПП „Български земеделски народен съюз“, ПП „Движение Да България”, ПП „ДЕОС“, и ПП „Зелените“ – съвместно изпратихме писмо до Първия вицепрезидент на Европейската Комисия – г-н Франс Тимерманс – и посланиците на страните членки на Европейския Съюз.

В писмото си (виж пълния текст по-долу) алармирахме за редица силно обезпокоителни събития в сферата на правосъдието в страната ни и негативни тенденции от последните седмици, които са горчив плод на неосъществената съдебна реформа. Тяхната ескалация поражда сериозен риск от ново ниво на криза на българската демокрация и конституционен ред.

ДО

ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Г-Н ФРАНС ТИМЕРМАНС

ПЪРВИ ВИЦЕПРЕЗИДЕНТ

Посланиците на страните членки

на Европейския съюз

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ВИЦЕПРЕЗИДЕНТ, Ваши превъзходителства,

От името на политически и граждански организации, представляващи стотици хиляди български и европейски граждани, споделящи фундаменталните ценности на Европейския съюз за гарантиране на върховенството на правото, демокрацията и правата на човека, обединени от националната кауза за пълноценна и по-дълбока европейска интеграция на страната, се обръщаме към вас във връзка с ред силно обезпокоителни събития в сферата на правосъдието в страната ни. В последните седмици, ред негативни тенденции, които бяха оставяни твърде дълго без адекватна реформа, силно ескалират и пораждат сериозен риск от ново ниво на криза на българската демокрация и конституционен ред.

Следващите месеци са решаващи за съдебната реформа, тъй като предстоят ключови избори за нов състав на Висш съдебен съвет (ВСС) и за председател на Върховния административен съд (ВАС). В зависимост от това какви хора поемат лидерството в тези два ключови за съдебната власт и конституционния ред институции, ще се определи дали в следващите пет, съответно седем, години ще има реална реформа или, напротив, ще наблюдаваме още по-силно и вероятно необратимо свличане към захват на държавността от организираните корупционни лобита. Събитията от последните месеци не оставят никакво съмнение, че се върви към негативния сценарий.

На първо място, изключително притеснение буди подготовката за изборите на професионалната квота във ВСС. Съгласно последните изменения в Закона за съдебната власт за първи път предстои да се приложи прекият избор на принципа „един магистрат – един глас“, както и да се приложи специално разработена електронна система, която дава възможност магистратите да гласуват по свой избор или присъствено, или дистанционно. Свободното формиране на решението на съдиите дали да се номинират и за кого да гласуват вече беше поставено под съмнение: председателите на различни съдилища са организирали общи събрания, на които са натрапили на колегите си съдии „обсъждане“ на подходящите кандидатури, които да бъдат подкрепени от тях. При опит този въпрос да бъде поставен на вниманието на ВСС, мнозинството отказа да го разгледа. Когато председателят на Върховния касационен съд (ВКС) е изискал протоколите от така проведените „обсъждания“, мнозинството официално го порица за това, че опитвал да се намеси в изборния процес. Наред с това, нашият анализ на софтуера за дистанционно гласуване по достъпните източници на информация, показва, че избраната система позволява подмяна на резултата, без да е възможно последваща верификация (напр. чрез повторно преброяване). Наличната информация показва, че разработеният софтуер не отговаря на съществуващия експертен консенсус за необходимите гаранции в архитектурата на подобни програмни продукти. ВСС игнорира призивите на свои членове, неправителствени организации, както и нашия призив, да позволи реално независима и изчерпателна проверка на софтуера, която или да отхвърли съмненията, или да позволи неговата замяна, така че да се гарантира честността на предстоящия избор.

На второ място, много силно безпокойство поражда поредният отказ от независима и сериозна проверка на обстоятелствата около последния скандал, повдигащ съмнение в интегритета на главния прокурор. Предприемач и издател на опозиционен вестник съобщи, че с посредничеството на друг бизнесмен е бил поканен на неформална среща с главния прокурор, на която г-н Цацаров е опитал да оказва влияние върху медийното и политическото поведение на своя събеседник. Главният прокурор потвърди за срещата, но на свой ред заяви, че натиск всъщност му е бил оказван на него, във връзка с действия на прокуратурата, засягащи интересите на събеседника, обстоятелство, за което главният прокурор е бил длъжен да предприеме съответните действия, но не го е сторил. Всъщност, всяка от двете версии е скандална, включително тази, обявена от самия г-н Цацаров. Посредникът в този контакт е политически ангажирано лице, известно с много съмнителни сделки, с участието на различни власти и към момента на срещата също е било обект на проверка от прокуратурата.

През последните седмици както председателят на Върховния касационен съд г-н Лозан Панов,[1] така и членове на ВСС, по-специално г-н Калин Калпакчиев[2], Съюзът на съдиите в България[3], многократно поставяха въпроси пред отговорните национални институции – Висш съдебен съвет, Инспекторат към ВСС, Министъра на правосъдието, Президента на Републиката – за независима проверка и разследване на незаконосъобразните действия на главния прокурор в този случай. Техните официални позиции прилагаме към настоящото писмо. Въпреки призивите, пленумът на ВСС отказа без никакви аргументи провеждането на проверка по случая. Прокуратурата не се сезира. Парламентът и президентът отказаха да съставят анкетна комисия по случая. Новият министър на правосъдието не само отказа да упражни правомощията си за иницииране на дисциплинарно производство, но и заяви, че не вижда никакъв проблем в провеждането на такава среща. Неуточнена проверка се провежда единствено от Инспектората към ВСС (ИВСС), но това става при тотално затъмнение относно нейния обхват, изчерпателност и времеви хоризонт. Всичко в досегашната дейност на настоящия състав на ИВСС, обаче, за съжаление, оставя съмнение и очаквания, че „проверката“ всъщност ще бъде използвана за протакане във времето и освобождаване на главния прокурор от всякаква отговорност без реално проучване на фактите и мотивите.

Според заключението на съдия Калин Калпакчиев, член на ВСС:

„Нерегламентираните контакти на главен прокурор с бизнесмени, спрямо които се извършват прокурорски проверки и които имат политически позиции, не само застрашава авторитета на съдебната власт, а реално го накърнява, тъй като създава усещане за дефицит на правова държава.

Отношението на обществото към подобен род прояви е еднозначно и непримиримо. Общественото мнение свързва възникналата ситуация с недопустим лобизъм, злоупотреба с власт и корупция.“
В същото време, както констатира и Европейският съд по правата на човека в делото „Колеви срещу България“ (2009), и докладът от извършената през 2016 г. независима проверка на прокуратурата, продължава да липсва ефективен механизъм както за независимо разследване на действията на главния прокурор, така и за неговото освобождаване от длъжност при извършени сериозни нарушения. Нито извършените през 2015 г. промени в Конституцията, нито промените в Закона за съдебната власт от 2016 г. уреждат създаването на такъв механизъм за отчетност, отговорност и възможност за отстраняване на главния прокурор. Тази липса по същество поставя главния прокурор над и отвъд действието на принципите за върховенство на правото и на взаимния контрол и възпиране на властите (checks and balances), превръща го в крайно централизирана и свръховластена институция, която може да злоупотребява с предоставените ѝ правомощия без да носи отговорност за това.

Тези два епизода всъщност показват злоупотребите с власт на най-високо ниво при гарантирана пълна безнаказаност, както и намерението това статукво да бъде продължено с още поне пет години посредством избирането на поредния зависим състав на ВСС.

Не по-малка загриженост поражда и ескалацията на агресия и тормоз срещу онези малцинствени членове на ВСС, които поставят тези проблеми и търсят адекватна институционална реакция за тях. Вече станалите обичайни пропагандни атаки в медиите, контролирани от Делян Пеевски ескалират до нови нива на агресия. Освен самият председател на ВКС, на изключително агресивна клеветническа атака е подложена и съпругата му. Всичко това кулминира в зловещ флаш-моб преди заседанието на пленума на ВСС, на което малцинството искаше проверка на главния прокурор: пред входа на Съвета шестимата предложители на проверката бяха причакани от млади мъже с палячовски маски, които държаха в ръце шест одрани и окървавени агнешки глави, които после разхвърляха по тротоара пред сградата. Агресивната кампания в медиите, контролирани от г-н Пеевски се провежда при пълен синхрон с главния прокурор и неговите поддръжници в Съвета: има пълно припокриване на използваните опорни точки, синхронизиране и пр.

Считаме, че акцията с отрязаните агнешки глави е организирана от лица, свързани с бивш следовател, който обслужваше ръководството на прокуратурата и беше спасен от дисциплинарно производство от мнозинството във Висшия съдебен съвет с цената на откровено нарушение на закона. Представители на мнозинството във ВСС открито призовават за оставката на г-н Панов, а наскоро той самият в телевизионно интервю не изключи и наличието на заплаха за физическата му сигурност.

На този фон, едва ли е изненада, че новият министър на правосъдието напълно отрича нуждата от реформа на прокуратурата, а правителството и парламентарното мнозинство тотално игнорират препоръките от специалната прокурорска проверка на ЕК, приключила през ноември 2016 г. Единствената промяна се състои в предвиждането досегашните напълно формални доклади на главния прокурор пред парламента да се представят не веднъж в годината, а на тримесечие. При липсата на препоръчаната от експертите на ЕК специализирана парламентарна комисия, която да има мандат и капацитет да провежда реален контрол върху дейността на прокуратурата, както и при продължаващия отказ да се въведе възможност за отстраняване на главния прокурор при бездействие или нарушение, тези доклади ще бъдат поредната бутафория.

Напълно естествено, при липса на каквато и да било перспектива за реформи и отчетност на прокуратурата нейните избирателни действия и необясними бездействия продължават. В държавното управление на България се запазва климатът на пълна безнаказаност и възможност да бъдеш подложен на натиск със средствата на наказателното преследване, ако определен политически или икономически интерес го изискват. Тази атака засяга все повече представители на гражданското общество – граждански организации, дръзнали да се противопоставят на статуквото и поставя на репресия такива изконни борби и ценности като: защита на природата, на гражданските права и др.

Уверени сме, че увеличаването на тези атаки срещу основни ценности, върховенството на правото и демокрацията, в комбинация с все по-арогантния отказ от съдебна реформа маркират нов етап на влошаване на състоянието на държавността в страната ни. Ако тези блатантни нарушения и атаки срещу последните застъпници на реформата останат без адекватно противодействие на европейско ниво, корупционните мрежи у нас ще преминат на ново ниво на безнаказаност, а политическата перспектива за реформа ще изчезне напълно. Ако позволим членовете на малцинството във ВСС и председателя на ВКС да бъдат сплашени, пречупени или обезвредени, няма да има как да очакваме на тяхно място да се появят нови застъпници на реформата и да се постигне очистване на съдебната власт в обозримо бъдеще. Особено печална ирония има в това, че управляващите смятат да използват предстоящото българско председателство на Съвета на ЕС като допълнителен фактор, осигуряващ им безнаказаност в отказа от реформи и влошаване на положението в съдебната власт и медиите.

Поради тези съображения Ви призоваваме за:

Реакция по изложените проблеми – практиката от последните десетилетия недвусмислено показва, че властите в София предприемат реални действия единствено когато бъдат подложени на непосредствен публичен натиск за това. Извършването на реална проверка на действията на главния прокурор изисква недвусмислена, конкретна и неотложна публична реакция от ЕК и правителствата на страните членки. Същевременно, ръководството на ЕК трябва да спре да позволява да бъде въвличано в публични изявления, които се използват за пропаганда, че България скоро ще бъде освободена от наблюдение, независимо, че няма никакви изгледи да изпълни поставените ѝ цели.
Консултации за сериозно разширяване на инструментите за наблюдение и стимулиране на реформи по отношение на България. Досегашният механизъм за наблюдение и оценка доказва, че е изчерпил своята политическа полезност, без да доведе до постигане на дори минимално трайни резултати. Възможността докладите по него да служат за ефективна политическа мотивация за конкретни действия на управляващите и висшата магистратура в България е ерозирала в огромна степен. Същевременно, ние считаме, че са налице достатъчно признаци и данни, включително в рамките на изложените събития и процеси от последните месеци, които показват че принципите на върховенството на правото и независимостта на съдебната власт са системно нарушавани от българските институции, което може да води и до увреждане на интересите на Европейския съюз като единно пространство на свобода, сигурност и правосъдие. В чл. 7 от Договора за Европейския съюз е предвиден механизъм за защита на фундаменталните ценности на Съюза, а в Европейската рамка за укрепване на върховенството на правото[4] са уредени и конкретни процедури, които Европейската комисия да следва, за да защити интересите на Съюза и европейските граждани. Като политически и граждански организации, които са поставили в центъра на своята дейност защитата на върховенството на правото и реформата на съдебната власт в съответствие с европейските и международните стандарти, изразявайки позицията на стотици хиляди български и европейски граждани, считаме, че са налице основания за стартиране на процедура по смисъла на Европейската рамка за укрепване на върховенството на правото и това трябва да бъде обмислено сериозно.
Срещи с наши представители в Брюксел и София, на които да изложим оценката си за ситуацията и необходимите действия в повече конкретика.
26 май 2017г.

гр. София

С уважение:

ПП „Български земеделски народен съюз“

Христо Иванов, Председател на ПП „Движение Да България“

ПП „ДЕОС“

ПП „Зелените“

ПРИЛОЖЕНИЯ:

Писмо на председателя на ВКС до президента на Република България с призив да упражни конституционно установените си правомощия на държавен глава и да сформира специална комисия за разследване на срещата на главния прокурор с Георги Гергов и Сашо Дончев:
http://www.vks.bg/vks_p02_0386.htm

15.05.2017 г.

Пълният текст на писмото от председателя на Върховния касационен съд до президента на Република България:

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН РАДЕВ,

Съгласно разпоредбата на чл. 92, ал. 1 от Конституцията на Република България президентът е държавен глава, който в качеството си на висш едноличен държавен орган олицетворява единството на нацията и представлява държавата в международните отношения. Правомощията му са уредени в чл. 98 – 101 от основния закон. При реализирането на някои от тях президентът осъществява и регулативни функции по отношение на другите държавни органи. Няма пречки президентът да упражнява и извънконституционна намеса при определени политически ситуации. Авторитетната намеса на президента може да има съществено политическо значение – Решение № 25 от 21.XII.1995 г. на Конституционния съд на Република България по конституционно дело № 27/95 г., Държавен вестник, бр. 6/96 г.

По този повод се обръщам към Вас с молба да упражните конституционно установените Ви правомощия на държавен глава и да сформирате специална комисия, която да разследва случая със станалата публично известна със закъснение среща на главния прокурор с член на ръководен орган на партия и бизнесмен Георги Гергов и издателя на вестник „Сега“ и бизнесмен Сашо Дончев. Съгласно Конституцията и Закона за съдебната власт главният прокурор притежава изключителни правомощия в сферата на наказателното производство и надзора за законност, като осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори. В централизираната система на прокуратурата всички административни ръководители в прокуратурата са подчинени и се отчитат пред главния прокурор (чл. 136, ал. 4 ЗСВ). Главният прокурор е върховният гарант за осъществяването на надзора за спазването на законите в Република България и неговият отказ да отговаря на членове на Висшия съдебен съвет (ВСС) във връзка с нерегламентираната му среща и липсата на каквато и да било институционална реакция, хвърля основателни съмнения за наличието на правова държава. Когато имаме нерегламентирани контакти на главен прокурор с бизнесмени, спрямо които се извършват предварителни прокурорски проверки и които имат политически позиции в навечерието на изборите е грубо погазване на закона. Дори и у критично малкото български граждани, които все още вярват на българската съдебна власт, се породи усещането, че дейността на прокуратурата за възбуждане на наказателно преследване и осъществяване на надзор за законност се обуславя не от предвидените основания в закона, а от лични контакти, непрозрачно влияние и корупционни практики. Действията на главния прокурор пораждат основателни съмнения за дефицит, а защо не и за липса на правова държава. Без съмнение е, че това ще доведе до делегитимиране на една ключова държавна институция, каквато е прокуратурата. Нещо повече. След обявяването на срещата от единия от участниците, последвалите действия от страна на прокуратурата и неустановената истина за състоялия се разговор водят до възникването на основателни съмнения в обществото за съществуване на опасност оплакалият се от злоупотреба с власт гражданин да стане обект на репресивен реваншизъм. Именно на фона на дълбоко подкопаното доверие у българските граждани в наличието на правова държава у нас, твърдението, че „съдебната власт е независима и не можем да се месим“ изглежда напълно неоснователно. Една такава стъпка не би могла да противоречи на принципа на разделение на властите и на принципа за независимостта на съдебната власт (чл. 8 и чл. 117, ал. 2 от Конституцията). Едно друго разбиране почива на твърде стеснителното тълкуване на конституционния текст, без да държи сметка, че разпоредбата на чл. 92, ал. 1 от Конституцията гласи: „Президентът е държавен глава. Той олицетворява единството на нацията…“. Подобно твърдение би принизило конституционния статус на българския държавен глава и би противоречало на Конституцията. В рамките на правомощията на президента Конституцията му възлага правото и задължението да упражнява и извънконституционна намеса при определени ситуации.

Като орган по назначаването на главния прокурор, считам Вашата намеса за много наложителна, тъй като в настоящата ситуация Вие бихте могли да предотвратите девалвацията на доверието към цялата институционална система на държавата. Ако това събитие бъде оставено без правни последици, това би довело до дълбоко накърняване на доверието на българските граждани в съдебната система, а навън, пред нашите партньори в Европейския съюз, страната ни е заплашена от имиджова катастрофа с дългосрочни последици.

В една такава ситуация Вашата намеса е повече от наложителна. Принципът за разделение на властите, според мотивите на Решение № 6 от 22.04.1994 г. по к.д. № 4 от 1993 г. на Конституционния съд, е „метод за оптимално функциониране на върховната държавна власт и средство за предотвратяване на евентуален произвол от страна на другите държавни органи, което рефлектира върху правата на гражданите“. Между властите няма „китайска стена“, тъй като те си взаимодействат и са проява на единна държавна власт и суверенитет. Конструкцията на чл. 92, ал. 1 от КРБ следва исторически установена световна практика, че към конституционния ред на една република принадлежи изборен държавен глава. Неговият авторитет и компетенции олицетворяват съществуването и единството на държавата и тази негова позиция оправдава той да има функцията по балансиране на политически процеси. В правната теория това положение е известно като „активeн арбитраж“ у държавния глава, оприличаван на „четвърта власт“. Конституцията на Република България, без изрично да визира „арбитража“, който президентът на Републиката има като умиротворител и като балансьор сред трите власти, съдържа това разбиране, но изразено с думите: „олицетворява единството на нацията“ посредством предоставените му функции в трите разделени власти.

Приветствам действията на Инспектората към ВСС да започне проверка по казуса, но за съжаление, проверката и доказването на фактите, свързани с данни за извършаването на престъпление от страна на главния прокурор, не са в правомощията на главния инспектор. Компетентен орган за това е Прокуратурата на Република България. Няма да коментирам действията на ВСС, свързани с казуса на главния прокурор, защото има събития, които са толкова абсурдни, че човек не бива да ги коментира. В качеството си на „арбитър“ на трите власти, Ви моля, да предприемете съответните действия за установяване на истината за срещата на главния прокурор с двамата бизнесмени, за да предотвратим срива на доверието в институциите. Резултатите от една обективна проверка от напълно независим орган, който стои равноотдалечен от трите власти, каквато е президентската институция, биха били достатъчно основателен повод, ако има данни за извършено престъпление, за сезиране на Прокуратурата и последващи стъпки за охраняване на досъдебното производство от евентуални репресии върху разследващите магистрати от страна на главния прокурор.

И накрая бих искал да добавя, че стойността на предоставените на президента правомощия се проявява в единството с характера на самия президент. При един слаб като личност президент „силните“ правомощия ще бъдат „слаби“. И обратното. При един президент, притежаващ воля и характер, „слабите“ правомощия могат да се изпълнят с истинска мощ. Следователно личността на президента неизбежно преминава в предоставените му правомощия, за да им придаде собствените си качества. Известно е, че силата на президентските правомощия е не толкова в самите тях, колкото в морално-политическия и волеви характер на онзи, който ги осъществява.

Дълбоко вярвам, господин президент, в силата на Вашия характер! В момент когато институционалното доверие в страната е пред пълен срив, а имиджът на държавата ни е на път да катастрофира, Вие, като най-висшестоящия и обективен арбитър, бихте могли да предотвратите тези негативни последици. Никой от тези, които са поели кръста да участват в управлението на страната, не бива да забравя, че историята ще бъде безпощадна към всички, които отказват да бранят достиженията на демокрацията и правовата държава. Дълбоко вярвам, че с Вас бихме могли да работим заедно за връщането на доверието в институциите. Дълбоко вярвам и в това, че занапред ще инициирате онези законодателни промени в Конституцията, които да гарантират върховенството на правото и въведат онзи механизъм за контрол на главния прокурор, който занапред да ограничи възможностите за произвол от негова страна.

Молбата ми към Вас ще завърша с една мисъл на великия Уинстън Чърчил: „Отговорността е цената на величието“. В очакване на Вашия отговор, господин президент, оставам с уважение,

ЛОЗАН ПАНОВ –

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА

ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД

Писмо на Калин Калпакчиев, член на ВСС, до Висшия съдебен съвет, министъра на правосъдието, Инспекторат към ВСС и Европейската комисия: https://kalinkalpakchiev.wordpress.com/2017/05/12/стандарти-при-извършване-на-проверки/

Стандарти при извършване на проверка за почтеност на магистратите 12.05.2017

Уважаеми членове на Висшия съдебен съвет,

Конституционният статус на съдебната власт определя нейната независимост, като утвърждава, че съдиите, прокурорите и следователите се подчиняват в своята дейност само на закона. Поради това независимостта е въздигната в основна и същностна ценност за всеки магистрат, а съгласно чл. 170, ал. 5 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) към главния прокурор и председателите на върховните съдилища са поставени най-високите изисквания – те трябва да притежават способност за съблюдаване и налагане на висок етичен стандарт, изявена независимост и воля за налагане на законността.

Разбирането, че независимостта и безпристрастността са основните стълбове на доброто правосъдие, а накърняването им не позволява на съдебната власт да изпълни основната си обществена роля да поддържа и възстановява силата на държавния правен ред, както и вярата на гражданите в държавата, е трайно утвърдено и върху него се изгражда цялата ни правна система.[1]

Според т.нар. Бангалорски принципи – общоприетите етични стандарти за съдиите на държавите членки на ООН, които са приложими и за представителите на другите магистратски професии в съдебната власт, всеки магистрат е длъжен да гарантира, че поведението му е безупречно в очите на разумния наблюдател и способства за убеждението на хората в моралния интегритет на съдебната власт. Тези изисквания имат за цел да утвърдят като съществена гаранция за справедливото правосъдие правилото, че правосъдието трябва не само да се осъществява, но и това да е видимо за хората, защото убедителността на правосъдието е в основата на доверието към съдебната власт, без което изпълнението на актовете на правосъдните органи е невъзможно, съответно – не са възможни и правовият ред, просперитетът и социалният мир.

От Бангалорските принципи следва, че магистратът е длъжен не само да остава незасегнат от неподходящи връзки с изпълнителната власт, законодателната власт, икономическите среди и от влияние от тяхна страна, но и да създава у разумния наблюдател чувство за сигурност, че наистина не е засегнат от подобни непрозрачни зависимости.

Цитирам утвърдените международни стандарти за независимост на съдебната власт и магистратите, защото те, както и практиката на ВСС и съда в подобни казуси, трябва да бъдат отправната точка при обективната преценка на станалата публично известна със закъснение среща на главния прокурор с члена на ръководен орган на партия и бизнесмен Георги Гергов и издателя на вестник „Сега” и бизнесмен Сашо Дончев. Заради основната си функция да гарантира независимостта на съдебната власт, включително чрез дисциплинарните си правомощия, Висшият съдебен съвет (ВСС) трябва да защити върховенството на закона като фундамент на правовата държава, като убеди гражданите, че законът се прилага за всички, а висшите административни длъжности на съдебна власт не допускат и най-малкото съмнение за корупция или злоупотреба с власт.

С решение от 27 април 2017 г. пленумът на Висшия съдебен съвет отказа да извърши проверка на фактите по случая. Независимо от това, от публично известните факти и твърдения, които позволяват да бъде извършена съпоставка помежду им и с други контролни за достоверността им факти, разбираме следното.

Установените към момента фактически положения според разпространените твърдения на тримата участници в срещата
Твърдения на Сашо Дончев
На 19 април 2017 г. в медиите беше разпространен видеозапис, в който Сашо Дончев разказва за своя среща с главния прокурор Сотир Цацаров, на която е присъствал и бизнесменът и член на ръководството на БСП Георги Гергов. Разказът съдържа следните твърдения за факти на Сашо Дончев.

„Аз бях поканен на среща с главния прокурор, за да ми каже, че моето поведение започва да става неприемливо и нетърпимо за него. Какво е това, че аз подкрепям „Да, България“, какво е това, че моята телевизия Би Ай Ти, в която моят приятел Сашо Диков го е превърнал в централен образ, и, разбира се, вестник „Сега“ и Комарницки. И аз го гледам и питам: „Ама вие какво искате да ми кажете“;„Казвам Ви, че даже господин Филчев ми каза, че съм много мек в реакциите.“; „И аз викам, ама същият този г-н Филчев прати барети и какво се случи, какво последва? Да Ви информирам, нямам нищо общо с „Да, България“, освен че познавам Христо Иванов. Нямам нищо общо с Би Ай Ти, освен че със Сашо Диков сме карали ски и сме ходили по гаджета.“
На 21.04.2017 г. в интервю за предаването „еМисия България“ по BIT Сашо Дончев заявява, че срещата с главния прокурор се е провела в ЦУМ в кабинета на бизнесмена Георги Гергов. В интервюто г-н Дончев твърди:

„… И казах искате ли да Ви дам номера на мобилния си телефон, за да не ползваме посредници при общуването. И тогава главният прокурор ми каза „Ама Вие нали не се съмнявате, че Вашата кореспонденция и телефонът Ви се контролират. И аз учуден казах: „На какво основание?“, но той ми каза, че това не е в компетенциите на прокуратурата и това не са неговите хора, има си други специализирани звена в държавата, които се занимават с тези неща.“
На 22.04.2017 г. в интервю за Нова телевизия Сашо Дончев заявява:

„… И той (главният прокурор) в един момент казва: „И всичко това, като имате такъв хубав живот, защо Ви трябва да се занимавате с… да финансирате партията на Христо Иванов. След което последва и въпросът за моята телевизия BIT и за моя приятел Диков, който го е превърнал в главен герой. На което аз вече прекъснах и му казах: „Ама Вас наистина са Ви дезинформирали или са Ви информирали неправилно. И той ми каза: „Мен нали се сещате, че не ме информират хора от улицата. Стана ясно, че го информират специалните служби.“ В същото интервю Сашо Дончев допълва: „Когато аз разказвах два дни по-късно по телефона на Сашо Диков цялата история, на следващия ден аз получих едно съобщение с краткия текст: „Много говориш по телефона” от Георги Гергов.“
На 28.04.2017 г. в интервю за вестник „Капитал” Сашо Дончев твърди:

„Всичко е глупост, самият начин, по който е било съчинено – за какъв дявол им е трябвало да ми викат? Ти можеш да не си съгласен и да не ти харесва и като ме срещнеш някъде, да го споделиш не като прокурор, а като човек. Но не можеш да ми кажеш „имаш такъв хубав бизнес, защо го рискуваш”. Какво е това? Как така?”
1.2. Твърдения на Сотир Цацаров

В заседанието на ВСС, проведено на 27 април 2017 г., главният прокурор заявява:

„По отношение на никого не е упражняван от мен натиск, нито са отправяни заплахи. Не съм упражнявал никакъв натиск върху наблюдаващия прокурор по проверка – сега досъдебно производство (за КЕВР и цените, които се образуват, според отчетените разходи от „Овъргаз”), напротив: отказал съм. Лицата, с които съм се срещал, не са обвиняеми, не са подсъдими, не са криминално проявени. Тезата, че лицата са разследвани, е или злонамерена, или най-меко казано неосведоменост. И още нещо – тези лица не са адвокати, не са страна по дела. Аз въобще не съм отишъл на тайна среща. За мен в тази среща няма нищо тайно.

Няма от какво да се срамувам. Бих се срамувал, ако определени разследвания не биха се развивали в насоката, в която очевидно някои не желаят да се развият. Не съм нарушил закона, не съм нарушил служебните си задължения. Затова и не се срамувам.

Чужди сценарии и постоянните им сценаристи аз не желая да коментирам. Ще кажа само, че на тази маса сценаристи няма. Има само хора, на които е възложено да изпълняват определени сценарии. Но те се сменят – сценаристите остават същите.“
Твърдения на Георги Гергов
В интервю за предаването „Тази сутрин“ на 2 май 2017 г. по bTV Георги Гергов твърди следното:

„Срещнахме се със Сашо Дончев в офиса ми в ЦУМ и той ме попита дали ще успея да организирам среща със Сотир Цацаров. Аз му звъннах веднага и се видяхме тримата на следващия ден. Сашо Дончев носеше папка с три листа, които Цацаров погледна и му каза, че не може да му помогне с разследванията. Главният прокурор взе тези листове със себе си. Подчертавам, че интерес и желание за тази среща имаше Сашо Дончев“; „Цацаров му отговори, че това е частен случай и че не може да помогне по тази тема. И толкоз. Разговорът беше съвсем нормален, човешки. Недоумявам този ход на Сашо Дончев”; „В папката не съм видял какво има, бяха три листа. Цацаров ги взе, погледна ги, каза, че това е частен случай и ги прибра в джоба си”

В интервюто си Гергов разказва за отношенията си със Сотир Цацаров, дава оценка за личността му, споменава, че двамата се познават от много години, още преди Цацаров да стане окръжен съдия. Гергов дава оценка за срещата между тримата: „Човешки разговор, 15-20 минути, за семействата, за бизнеса. Много човешки, много нормален“.

Данни, които имат значение при оценка на значението на проведената среща:
На 28.04.2017 г. в интервю за вестник „Капитал” Сашо Дончев съобщава, че през 2011 г. от името на „Овергаз” е подал жалба до Европейската комисия за господстващо положение на „Български енергиен холдинг”, „Булгаргаз” и „Булгартрансгаз” на газовия пазар в България.

По време на интервюто, проведено на 20 април 2017 г. в BIT, Сашо Дончев показва писмо от прокурори от СГП, от което се разбира, че срещу него е подаден сигнал в прокуратурата от членове на ръководството на „Булгаргаз“ ЕАД. Проверката на прокуратурата е във връзка с подаден сигнал от страна на Сашо Дончев в качеството му на изпълнителен директор на „Овъргаз инк“ до Европейската комисия срещу „Булгаргаз“ ЕАД, „Булгартрансгаз“ ЕАД и „Газ Експорт“ за злоупотреба с господстващо положение и отказ за достъп до капацитет на входно изходните точки на хранилището в Чирен.

На 24.04.2017 г. официално от пресслужбата на прокуратурата са информирани медиите, че на същата дата Специализираното звено „Антикорупция” – СГП е образувало наказателно производство срещу длъжностни лица от КЕВР за престъпления по служба. Посочено е, че досъдебното производство е образувано по повод постъпил на 16.01.2017 г. сигнал до главния прокурор, който той изпратил на СГП по компетентност. Същевременно е уточнено, че предмет на разследване ще бъде и осъществено през март 2015 г. вливане на търговски дружества в „Софиягаз” (впоследствие „Овергаз мрежи” АД), и по-точно дали действията на КЕВР в тази насока не са довели до запазване на необосновано висока продажна цена на газта. Допълнена е още една насока на разследването, свързана с подадена на 20.01.2011 г. от „Овергаз Инк“ АД до ДКЕВР жалба до Европейската комисия срещу „Булгартрансгаз“ ЕАД за непредоставяне на достъп до газопреносната система и до ПГХ „Чирен”.

Това досъдебно производство не е първото в областта на енергетиката. В периода февруари – април 2013 г. прокуратурата оповестява[2], че са възобновени и образувани нови досъдебни производства във връзка с дейността на държавните органи и търговски дружества, работещи в областта на енергетиката, за извършени нарушения или престъпления. С прессъобщение от 03.04.2013 г. се предоставя официална информация за пет образувани досъдебни производства срещу длъжностни лица от НЕК, Министерство на икономиката, енергетиката и туризма, ДКЕВР и „ЧЕЗ Разпределения България” АД. До момента няма публично оповестена информация тези досъдебни производства да са приключили и какъв е резултатът от тях.

От публикация на сайта „Пловдив онлайн“ от 29 март 2017 г. се установява, че на 21.02.2017 г. общинският съветник Спас Гърневски е подал сигнал за злоупотреби при приватизацията на „Международен панаир Пловдив“ АД. След изтичането на едномесечния срок за произнасяне Спас Гърневски не е получил отговор от прокуратурата.

Това не е първият сигнал, който e налагал извършване на проверка, засягаща Георги Гергов. Окръжна прокуратура Варна образува наказателно производство по чл. 123, ал. 1 НК за изясняване на причините и обстоятелствата, довели до смъртта на четири лица при срутването на хотел “Вероника” в курортен комплекс “Слънчев ден”[3], стопанисван от едноименното акционерно дружество, чиито мажоритарни собственици са Георги Гергов и двамата му синове. Понастоящем не е оповестено производството да е приключило.

Твърденията на тримата участници и публично известните факти позволяват да се изведат няколко несъмнени фактически констатации, доколкото са налице съвпадащи и непротиворечиви положения:
Сашо Дончев е управляващ дружеството „Овъргаз“, издател на вестник „Сега“, в който се публикуват карикатури на художника Христо Комарницки;
„Овергаз” е частна газова компания, чиято основна цел е да изгражда и експлоатира газоразпределителни мрежи и природен газ на крайни потребители. Групата на Овергаз се състои от дружества, специализирани в разработване, изграждане и предоставяне на инфраструктурни услуги в областта на газификацията. „Овергаз Мрежи“ АД притежава 10 лицензии за разпределение и снабдяване с природен газ в 51 общини. Сашо Дончев е изпълнителен директор на „Овергаз Инк.“ АД и на „Овергаз Холдинг“ АД, заместник-председател на Съвета на директорите на „Овергаз Инк.“ АД, председател на Съвета на директорите на „Овергаз Холдинг“ АД;
Георги Гергов е член на изпълнителното бюро на Българската социалистическа партия и собственик и управляващ на редица търговски дружества;
Сотир Цацаров е главен прокурор на Република България и член по право на Висшия съдебен съвет;
Сотир Цацаров и Георги Гергов се познават от дълги години и са добри познати;
През месец март 2017 г. в офиса на Георги Гергов, намиращ се в сградата на ЦУМ, се провежда среща между Сашо Дончев и главния прокурор Сотир Цацаров:
Срещата между главния прокурор и Сашо Дончев е уредена с посредничеството на Георги Гергов;
По време на срещата, продължила около 30 минути, Дончев и Цацаров са си говорили за бизнеса и за семействата;
Към момента на провеждане на срещата дружества, свързани с бизнеса на Георги Гергов и Сашо Дончев, са били обект на прокурорски проверки. В информацията, разпространена от прокуратурата на 24.04.2017 г., не е посочено кога е започнала предварителната проверка, но в нея се съобщават факти, от които става ясно, че към датата на срещата главният прокурор е знаел най-малкото за постъпилия сигнал на 16.01.2017 г. и за неговия предмет;
Срещата се провежда по време на политическа кампания за парламентарни избори през март 2017 г.;
Предмет на разговора е била прокурорска проверка, която се извършва във връзка със сигнал от 16.01.2017 г. Сигналът е свързан с дейността на газоразпределителните дружества, управлявани от Сашо Дончев, както и с подадена от него жалба до Европейската комисия за господстващо положение на „Български енергиен холдинг”, „Булгаргаз” и „Булгартрансгаз” на газовия пазар в България (това се твърди и от тримата, макар и да му придават различна интерпретация);
След срещата издателят на вестника се оплаква от нерегламентиран натиск от главния прокурор, който признал, че се чувства засегнат от карикатурите на финансирания от него вестник;
Ноторен факт, е че един от обектите на карикатурите, публикувани във вестник „Сега“, е главният прокурор Цацаров.
Правен стандарт за преценка на поведението на главния прокурор по време на срещата му със Сашо Дончев и Георги Гергов и правни изводи
3.1.Установени вътрешни и международни стандарти

Както беше посочено, по отношение на съдиите, прокурорите и следователите съществуват завишени стандарти за тяхното поведение в службата и извън нея. За главния прокурор и председателите на върховните съдилища са въведени специални изисквания за съблюдаване и налагане на високи етични стандарти и изявена независимост.

Валидните за българските магистрати етични правила от Кодекса за етично поведение, приет с решение на ВСС, могат да се изведат и от т.нар. Бангалорски принципи – общоприетите етични стандарти за съдиите на държавите членки на ООН, които са приложими и за представители на другите магистратски професии в съдебната власт.

Съдиите и прокурорите са длъжни да отстояват независимостта си и да дават пример за независимост както в индивидуален, така и в институционален аспект; те са длъжни да демонстрират и утвърждават високи стандарти на поведение, за да укрепва общественото доверие в съдебната власт, което има основно значение за поддържане на независимостта на магистратите.

Правилата за професионалното поведение изискват от всички магистрати да поддържат доверието на обществото, да избягват всякакви действия, които накърняват достойнството на тяхната професия и да свеждат до минимум риска от конфликт на интереси или каквато и да е деятелност, която би застрашила тяхната репутация и независимост. Поведението им не само следва да е стриктно съобразено с критериите за безпристрастност и независимост, но и да предотвратява възможностите за конфликт или за съмнение в почтеността и благоприличието им. Магистратите ежедневно упражняват власт, която съществено се отразява върху съдбата на гражданите. Обществото не би се примирило да предостави тази власт в ръцете на лица със спорна почтеност, компетентност или съмнителни лични стандарти. Затова поведението на магистратите както в службата, така и извън пряката им служебна дейност, трябва да е изцяло съобразено с доверието на обществото и неговите очаквания.

Съгласно Конституцията и Закона за съдебната власт главният прокурор притежава изключителни правомощия в сферата на наказателното преследване и надзора за законност, които го поставят на най-високо място в йерархията на съдебната власт. Според чл. 126, ал. 2 Конституцията главният прокурор осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори. Системата на прокуратурата в България е централизирана. Всички административни ръководители в прокуратурата са подчинени и се отчитат пред главния прокурор (чл. 136, ал. 4 ЗСВ). Главният прокурор, като най-висш прокурор в йерархията, има правото да издава задължителни нареждания, отнасящи се до работата на всеки прокурор, включително и до работата по конкретни дела (чл. 139 и чл. 143 ЗСВ). Главният прокурор има право да внася във Висшия съдебен съвет предложения за повишаване или дисциплинарно наказване на прокурори (чл. 38 и 312 ЗСВ). Според разпоредбите на НПК главният прокурор на Република България осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори (чл. 46, ал. 5 НПК).

Правомощията на главния прокурор определят и завишените изисквания и етични стандарти към поведението му, доколкото той може да влияе върху дейността на всички прокурори и определя цялостния облик на прокуратурата. Съдържанието на етичните стандарти, с което е длъжен да се съобразява главният прокурор, неизбежно следва да държи сметка и за актуалния контекст, и за въздействието върху общественото мнение на останалите неразрешени проблеми и кризи в легитимността на съдебната власт, и в частност – на прокуратурата. Това влияе на общото ниво на недоверие, изпитвано от българските граждани по отношение на способността на съдебната власт да осигури върховенството на правото. Достатъчно е да припомним, от една страна, че повече от 7 години след осъдителното решение на Европейския съд по правата на човека по делото Колеви срещу България, не е предвиден институционален и процесуален механизъм, който да създава ефективни гаранции за безпристрастност и обективност на евентуално наказателно преследване срещу главния прокурор при данни за извършено престъпление. От друга страна – въпреки освобождаването от длъжност на градския прокурор на София Николай Кокинов за дисциплинарно нарушение, уронващо престижа на съдебната власт, извършено именно по повод нерегламентирана среща с бивш министър-председател и председател на политическа партия, в която той чрез репликата „Ти си го избра” създава съмнения за политическата и икономическа независимост на процеса по номиниране и избор на висши прокурори, обстойна проверка не беше извършена. Не беше повишена и прозрачността на вземането на кадрови решения за висшите административни длъжности.

Конфликтът между високите нормативни изисквания към личността на главния прокурор и високото недоверие в независимостта от корупционни влияния на висшите административни длъжности в съдебната власт, включително – на главния прокурор, налага ВСС да полага изключителна активност, за да спре опасните процеси, които ерозират цялостната идея за държавност и причиняват тежки последици за правосъзнанието на гражданите.

3.2. Изхождайки от тази необходимост, за да не допуснем съмнението, че ВСС не само че не изпълнява конституционната си задача, но се превръща в самостоятелен фактор за подриване на върховенството на правото, като привилегирова главния прокурор заради властовия му ресурс, предлагам своята правна оценка на поведението му:

Нерегламентираните контакти с бизнесмен и издател на вестник, и то в момент, когато спрямо дейността на дружествата му се извършва прокурорска проверка и в период на предизборна кампания, използването на посредничеството на друг бизнесмен за уреждане на срещата (чийто бизнес също е обект на прокурорска проверка), реално накърнява общественото доверие в независимостта на съдебната власт, тъй като възбужда редица основателни съмнения.

Главният прокурор поначало не бива сам да се поставя в ситуация, в която има риск да се дискредитира ръководената от него институция. Затова от първостепенно значение за правилната реакция на ВСС е справедливата и безпристрастна оценка на впечатлението, което срещата оставя у обективния наблюдател, както и какви са процедурните средства за установяване на истината. Един от присъстващите бизнесмени съобщава, че е бил обект на натиск от главния прокурор чрез софистицирани, но еднозначни по смисъл изрази – да не спонсорира политическа партия (в период на изборна кампания) и да преразгледа линията на медията, която финансира. В конкретния контекст на обстоятелствата относно срещата – в частен офис и в присъствието само на посредника, който от изложените факти излиза, че е добър познат на главния прокурор от дълъг период от време, тези твърдения на бизнесмена –издател не могат да бъдат игнорирани на принципа „дума срещу дума”. Попадането в подобна ситуация само по себе си е силно проблематично и недопустимо от гледна точка на високите професионални изисквания към поведението на главния прокурор.

Несъстоятелна е тезата, че бизнесменът, който твърди злоупотреба с власт от страна на главния прокурор, не може да докаже верността на твърденията си, поради което не следва да се предприемат никакви мерки от органите на съдебната власт. Европейският съд по правата на човека е приел по серия осъдителни български решения (по делата Маринова и др.[4], Бойканов[5]), че оплакващият се от корупционно поведение или противоправни действия на държавни органи гражданин не може да бъде поставен в обективно невъзможно положение да доказва държавната корупция, за да не бъде обвинен в клевета или набедяване. Именно за да не се формира и поддържа съмнение в обществото за съществуване на опасност оплакалият се от злоупотреба с власт гражданин да стане обект на репресивен реваншизъм, всички магистрати трябва да съблюдават такова поведение, което да изключа риска да участват или да бъдат въвлечени в подобни ситуации. Това в още по-голяма степен е валидно за главния прокурор, който ръководи институцията, компетентна да разследва твърдяното противоправно поведение, и всички прокурори са му подчинени.

Ето защо самият факт, че в конкретния случай главният прокурор, знаейки предварително формата и участниците в срещата, е отишъл на нея, го компрометира. Нещо повече – поставя в риск доверието на обществото в безпристрастността на предприетите от прокуратурата действия веднага след осветляването на срещата в стопанската област, в която развива търговска дейност оплакалият се от нерегламентиран натиск бизнесмен.

Същевременно, от обстоятелството, че гражданинът, който сигнализира за държавна корупция или злоупотреба с власт, не разполага с инструментариум и властнически ресурс да установи верността на твърденията си, не следва, че е допустимо компетентните власти, в това число и ВСС, да бездействат. Конвенцията на ООН срещу корупцията, ратифицирана от България, установява задължението на държавите, съобразявайки принципа за независимостта на съда, да вземат мерки за укрепване на честността и предотвратяване на възможностите за корупция сред магистратите, включително чрез въвеждане на съответни правила за поведение на членовете на съдебната власт. Специфичното приложение на това изискване по отношение на административните длъжности в съдебната власт предпоставя, че всяко съмнение, довело до реално увреждане на авторитета на правосъдието и на базовото функциониране на правовата държава, налага, ако замесеният административен ръководител не подаде сам оставка, да се предприемат действия за освобождаването му от длъжност. Това е така, тъй като разколебаването на доверието в служебното положение на висшите административни длъжности води до недоверие към цялата институционална система. В най-голяма степен това е валидно за главния прокурор, защото на гражданите са известни големите му възможности за влияние и въздействие върху дейността на прокуратурата и върху редовите магистрати. Някои от тези възможности не са публични и прозрачни, поради което трудно се поддават на обществен контрол. По тази причина репутацията на главния прокурор трябва да бъде безупречна и всяко замесване в ситуация, която поражда основателно съмнение за корупционен натиск или влияние, следва да има за неизбежна правна последица освобождаване от длъжността.

С оглед посочената конкретиката на случая прокуратурата е компетентният орган да установи истината за разговора между тримата участници, защото в изнесената от единия от тях информация се съдържат данни за престъпление. Значима за правомощията на ВСС обаче е обективната видимост на случилото и как тя се отразява върху доверието в независимостта на прокуратурата и легитимността на нейните действия.

Нерегламентираните контакти на главен прокурор с бизнесмени, спрямо които се извършват прокурорски проверки и които имат политически позиции, не само застрашава авторитета на съдебната власт, а реално го накърнява, тъй като създава усещане за дефицит на правова държава.

Отношението на обществото към подобен род прояви е еднозначно и непримиримо. Общественото мнение свързва възникналата ситуация с недопустим лобизъм, злоупотреба с власт и корупция. Нерегламентираната среща на главния прокурор, който е приел посредничество не по протокол от политик и бизнесмен с бизнесмен, спрямо когото се провежда предварителна проверка, способства за затвърждаване на впечатлението, че дейността на прокуратурата за възбуждане на наказателно преследване и осъществяване на надзор за законност се обуславя не от предвидените основания в закона, а от лични контакти, непрозрачно влияние и корупционни практики.

Отказът на главния прокурор да отговаря на въпроси на членове на ВСС задълбочи кризата на доверието в съдебната власт, защото на практика демонстрира неподчинение на закона.

В същото заседание главният прокурор увреди авторитета на правосъдието и с декларативното си твърдение, че членовете на ВСС, които настояват за проверка на случая, са „изпълнители” на неназовани „сценаристи”. Това обвинение е особено укоримо, защото, без да се обосновава с факти, дискредитира независимостта на кадровия орган на съдебната власт и обезценява правомощията на главния прокурор, който разполага със суверенната конституционна власт да разследва данните за зависимост на отделните членове на ВСС и в случай че ги докаже – да инициира наказателно преследване срещу тях. Когато ръководителят на държавното обвинение си позволява да отправя обвинения, без да полага усилия да ги обосновава по надлежния ред, и това не поражда никакви последици, се създава опасното усещане за деградиране на институцията.

В съдебната практика на Върховния административен съд[6] по приложение на глава 16 от ЗСВ трайно се приема, че независимостта и почтеността са качества на съдебната власт, които гарантират ефективното осъществяване на основната ѝ функция в държавата – поддържането и възстановяването на установения правен ред. При тези съображения законодателят изрично е посочил, че действия или бездействия на магистрат, които водят до накърняване на престижа на съдебната власт, поставят под съмнение нейната независимост, безпристрастност и почтеност, са основание за дисциплинарна отговорност. В Тълкувателно решение № 3/2007 на ВАС по т.д. № 4/2007 г. се приема, при изясняване на фактическия състав на уронване на престижа на професия, че „елемент от фактическия състав не е самото деяние, като нарушение на моралните норми, а негативната морална оценка, която е дадена от наказващия орган на извършеното като „несъвместимо с морала”, както и че неспазването на служебната етика може да има за последица намаляването или загуба на общественото доверие в институциите, да доведе до липса на обществена подкрепа за цялостната дейност на държавата. Нещо повече, съдът дори приема, че не е задължително престижът вече да е уронен, достатъчно е поведението да е било от такова естество, че реално да застрашава с намаляване или загубване на доверие от страна на обществото в държавните институции.

В настоящия случай разпространените публично съмнения за конфликт на интереси и търговия с влияние сами по себе си уронват престижа на съдебната власт, което е резултат от личното поведение на главния прокурор.

Изложените съображения позволяват да се приеме, че са налице достатъчно данни компетентните институции да предприемат действия в изпълнение на своите законови правомощия:
Предоставям настоящото становище на вниманието на членовете на прокурорската колегия на ВСС и на министъра на правосъдието, които могат да реализират правомощията си по чл. 175, ал. 5 вр. с чл. 173 ЗСВ вр. с чл. 129, ал. 3, т. 5 Конституцията на Република България.

Извън конкретния случай, поставянето на проблема за приемливото поведение на магистратите, включително на висшите представители на съдебната власт, има за цел провеждане на професионална и обществена дискусия и установяване на етични стандарти. Следването на прозрачни и справедливи процедури за проверка на почтеността на магистратите, при наличието на основателни съмнения, е гаранция за поддържането на доверието в правосъдието. В този смисъл дебатите за етичните правила и стандартите за фактическа и правна оценка при тяхното прилагане са наложителни във всички институции. Затова изпращам предложението и на вниманието на ИВСС и ЕК, с оглед правомощията на всяка от институциите, както и с убеждението, че то може да бъде от полза за провеждането на професионалната и обществена дискусия по поставените принципни въпроси.

С уважение: Калин Калпакчиев – член на Висшия съдебен съвет

[1] Сталев, Ж., Българско гражданско процесуално право, С., 2006, с. 123.

[2]http://www.prb.bg/bg/news/aktualno/predprietite-deistviia-ot-strana-na-prokuratu-3318/

http://www.prb.bg/bg/news/aktualno/razshiriavane-obkhvata-na-proverkata-v-

oblast-3358/

http://www.prb.bg/bg/news/aktualno/rezultati-ot-proverkata-v-energetikata-3430/

http://www.prb.bg/bg/news/publikacii-i-intervyuta/zam-glavniia-prokuror-borislav-sarafov-razchi-3443/

[3]http://www.prb.bg/bg/news/aktualno/okrzhna-prokuratura-varna-povdigna-obvineniya-za-s/

[4] http://www.mjs.bg/47/2638/

[5] http://hudoc.echr.coe.int/eng#{“itemid”:[“001-168384”]}

[6] Решения на Върховния административен съд по адм.д.№3889/2010, VІІ отд, адм.д.№ 1065/2012, VІ отд.; адм.д. № 6715/2010 г., VІІ отд.; адм.д.3890/2010 г., VІІ отд.; адм.д. №5767/2010 г., VІІ отд.; адм.д №4003/2010 г., VІІ отд.; адм.д.№ 3752/2010 г., VІІ отд.; адм.д. №10 803/2010 г. 5-членен състав, ІІ колегия; адм.д. № 3891/2010 г., VІІ отд.

Обръщение на Съюза на съдиите в България (16.05.2017):
https://www.judgesbg.org/images/Letter_magistrates_citizens.pdf

До: Магистратите в Република България

Гражданите на Република България

Копие: Висш съдебен съвет

Скъпи колеги, уважаеми граждани,

Това обръщение няма за цел конкретно искане към компетентна институция. Множество случаи ни убедиха, че е напълно безрезултатно отправянето на такива. То дори и не цели поставянето на значим обществен въпрос на вниманието на компетентната институция. Убедихме се, че и от това няма смисъл, когато обществото не е наложило успешен и ефективен механизъм, по който институцията е длъжна да действа и да се отчита пред същото това общество.

Това обръщение цели само едно – припомняне на нормалността с апел да се придържаме към нея.

Всички решения и начинът на вземането им от Висшия съдебен съвет (ВСС) досега сочат само едно – мнозинството в съвета може да приеме, че черното е бяло. Без аргументи, разбира се. Просто може да го приеме. С бетонирано мнозинство. Но решението няма как обективно да превърне черното в бяло. И едва ли някой, освен от мнозинството във ВСС, би подложил на съмнение тази проста логика, основана единствено на здравия разум.

Нека припомним фактите, които предшестваха решението на ВСС от 11-ти май, тази година, с което председателят на ВКС беше порицан, че е упражнил „недопустим опит за намеса“ с изискването на информация относно проведени общи събрания в съдилища за обсъждане на избора на членове на ВСС от квотата на съдиите, както и с изискването на протоколи от такива събрания:

В медиите е оповестена информация, че в апелативни райони е започнало обсъждане на „обединяване“ около единни кандидатури за членове на следващия състав на ВСС. Някъде това е станало и на среща между председатели на съдилища в апелативен район, а впоследствие били проведени общи събрания и подложено на гласуване предложение за бъдеща подкрепа на един кандидат. Всичко това се случило преди официалното започване на кампанията. След медийното публикуване на тези факти, е последвал отказ за представяне на протоколите от проведените общи събрания, изискани от журналист по ЗДОИ.

ВСС също отказа да ги изиска. Само можем да гадаем защо.

Председателят на ВКС обаче изиска протоколите, след което ги и публикува на страницата на ВКС. И именно това, а не друго, ВСС определи като „недопустим натиск“ от страна на председателя на ВКС спрямо….Не стана ясно спрямо кого.

След проведено изслушване на председателите на апелативните съдилища, в което от тях се очакваше да споделят чувства, настроения и дали се почувствали обект на натиск или не, съветът реши, че върху председателите явно е бил упражнен тъкмо такъв. Председателите определиха като принципно законосъобразна дейност описаните тук събития, свързани с начина на обединение около една кандидатура.

Накратко – осъществена била напълно законосъобразна дейност, съзвучна с правилата на ЗСВ за избор на членове на ВСС. Въпреки цялата ѝ законосъобразност обаче тя очевидно трябвало да се пази в строга тайна, поради което обществото, както и магистратите не следвало да получат информация за събранията. Действията на председателя на ВКС по осветляване на същата напълно законосъобразна дейност, която поначало не е секретна, представлявали обаче „недопустим натиск“. Някой успя ли да се ориентира?

Друго решение от същото заседание на Пленума на ВСС беше да се приеме един от предложените от Комисията за атестиране и конкурси варианти за хронограма за предстоящия избор на председател на Върховния административен съд, но с „корекция“ относно крайните срокове на представяне на становища и въпроси към кандидатите, публикуването им на сайта на ВСС и изслушването и гласуването на кандидатите. В резултат на тази „корекция“ кандидатите следва да бъдат изслушани от пленума на ВАС непосредствено след съдебната ваканция, въпросите и становищата към кандидатите ще бъдат обявени два дни преди самия избор, който, от своя страна ще се проведе на 11.09.2017 г. – два месеца и десет дни преди изтичане на мандата на сегашния председател на ВАС. Съгласно публично достъпната информация, мотиви за така предложената и гласуваната от мнозинството „корекция“ не са били обявени.

Това са само две от поредицата решения на мнозинството от членове на ВСС, които не съответстват и на минимални изисквания за логичност и последователност. Това мнозинство обаче не се чувства отговорно за тези решения и явно счита, че не дължи отчетност за взимането им. В противен случай нямаше да е неясно коя смислена теза обосновава взимането на тези решения и защо остава неопровергано усещането, че това мнозинство гласува съобразно някакви указания.

Уважаеми колеги и граждани,

Нека не забравяме същностните разлики между добро и зло, морално и неморално, почтено и непочтено, агресивно невежество и аргументирано отстояване на позиция. За съдържанието на тези базисни понятия не се спори в нормалната действителност. Само в паралелната реалност им се придава обратен знак като в обърнат наопаки свят. “Свестните у нас считат за луди, глупецът вредом всеки почита…”

Гр. София 16 май 2017г.

УПРАВИТЕЛЕН СЪВЕТ на СЪЮЗА НА СЪДИИТЕ В БЪЛГАРИЯ

[1] Писмо на председателя на ВКС до президента на Република България: http://www.vks.bg/vks_p02_0386.htm

[2] Калин Калпакчиев, член на ВСС, „Стандарти при извършване на проверка за почтеност на магистратите“ (12.05.2017): https://kalinkalpakchiev.wordpress.com/2017/05/12
http://www.mediapool.bg/kalin-kalpakchiev-poiska-pravosadniyat-ministar-da-initsiira-proverka-po-tsum-geit-news263913.html

[3] Позиции на Съюзът на съдиите в България: https://www.judgesbg.org/images/Letter_magistrates_citizens.pdf
https://www.judgesbg.org/images/Pismo_IVSS.pdf

[4] A new EU Framework to strengthen the Rule of Law, Communication from the Commission to the European Parliament and the Council, Brussels, 11.3.2014 COM(2014) 158 final

Share