5 юли 2016 | Становища

3 милиарда бюджетен излишък – удобен буфер за реформа в данъчната система

Budget Money

На 30 ноември 2015 г., между двете четения на Законопроекта за държавен бюджет за 2016 г. ДЕОС излязохме със становище, че заложените приходи са подценени и ще доведат до фиктивно преизпълнение, което по традиция се отчита като “управленска заслуга на правителството” с негласното право да го изхарчи по собствена преценка.

Дотук нашата прогноза се оказва вярна. Според предварителните данни за изпълнение на бюджета към края на месец юни 2016 г., МФ очаква салдото по консолидираната фискална програма (КФП) на касова основа да бъде положително в размер на 3,1 млрд. лв. (3,5% от прогнозния БВП). За сравнение, за същия период на 2015 г. излишъкът по КФП е бил в размер на 0,9 млрд. лв. (1,0% от БВП). Показателно е, че дори след края на данъчната кампания март-април, през м. май излишъкът продължава да нараства с близо 300 милиона лева (за сравнение, миналата и по-миналата година тенденцията е била обратната).

Окончателите данни за изпълнение на бюджета към 31 май сочат бюджетен излишък по консолидираната фискална програма от 2,8 млрд лева, а по основните републикански данъци сравнението с м.г. е следното:

приходи по вид данък в млн. лева за цялата бюджетна година заложен ръст
ЗДБРБ 2016 Отчет 2015 2016/2015
ЗКПО 1843 1860 -0,9%
ДДФЛ 2830 2719 +4,1%
ДДС 8409 7740 +8,6%
Акциз 4670 4525 +3,2%

 

Данъчни постъпления към 31.05.2016 спрямо 31.05.2015 по вид данък
Вид

данък

май 2015 май 2016 отчетен ръст г/г заложен ръст г/г Прогноза

vs. отчет

прогноза

към XII 2016

ЗКПО 912 млн. 997 млн. 9,3% -0,9% 10,2% +190 млн.
ДДФЛ 1 137 млн. 1 222 млн. 7,5% 4,1% 3,4% +92 млн.
ДДС 3 267 млн. 3 709 млн. 13,5% 8,6% 4,9% +378 млн.
Акциз 1 639 млн. 1 870 млн. 14,1% 3,2% 10,9% +493 млн.
Сума: +1 154 млн.

Близо ⅓ от отбелязания излишък или 1,1 млрд. лв. се дължи на салдото по европейските средства, които са проектно ориентирани и в средносрочен план винаги излизат на нула. За останалите 2/3 от надвишението обаче приносът е изцяло на по-високите данъчни сборове. Сбъдва се нашата прогноза за приходи над прогнозните от ДОД и данък печалба, въпреки че сумата по втория беше завишена между двете четения на Закона за бюджета. Приходите от акциз върху горивата оправдават нашата прогноза, че ще се задържат високи при ниски цени петрола, което е факт до момента. Приходите от ДДС и акциз върху тютюневите изделия надминават и очакванията на правителството, и нашите също. За цигарите имаше увеличение на средната акцизна ставка, а това, че събираемостта не е спаднала може да се приеме като заслуга на субективния фактор, конкретно на работата и наследството на вече покойния директор на Агенция Митници ген. Ваньо Танов.

Тъй като трендът обещава запазване на висок излишък до края на годината, виждането на ДЕОС за ефективно разпределение на средствата от него е следното:

  1.   Завършване на 2016 г. с балансиран бюджет или минимален излишък
  2.   Доколкото има проектна готовност, финансиране на базовата инфраструктура в Северна България, като далеч пред скоби поставяме АМ Хемус, скоростния път Ботевград – Видин и скоростен път Русе – връзка с АМ Хемус. Поради липса на време за разгръщане на строителство, до края на т.г. eдва ли предстоят значителни харчове
  3.   Заделяне на буфер за данъчна реформа през 2017 г. , основана на следните принципи:

Ако се запази достатъчно убедителен излишък за изпълнение на т. 3 ( > 500 млн. лева в края на годината), данъчната реформа трябва да започне със следните по приоритет стъпки:

  1.  Отмяна на реформата „Калфин“ в частта за повишаване на осигурителните вноски с по 1 процентпункт през 2017 и 2018 г., още повече след като партията АБВ напусна властта
  2.  Зачеркване на всички данъчни изключения и лобистки поправки, прокарани по съмнителен начин през годините, като например осигурителната ваканция за ваучерите за храна, данъчната ваканция по ДОД за рентите от земя, разходите за животозастраховане и дарения, обидните 20 лева „годишна почерпка“ на дете, по ЗКПО – за реинвестирана печалба от земеделските стопани, по ЗДДС – за пакетния туризъм, отново по ЗДДС – за необяснимо скъпи „служебни“ автомобили от луксозни марки (въвеждане на таван). Изключително важно е тази част от реформата да мине в един пакет, за да проличи принципът, че никой индивид/стопански субект/отрасъл не е по-важен от другия и оттам насетне няма да има изключение за никого.
  1. Изравняване на наказателно-дискриминационната ставка ДОД от 15% за най-дребния бизнес – физическите лица, работещи като еднолични търговци с единната ставка плосък данък от 10%
  2.  Ограничаване на субсидиите, като например националните доплащания и безакцизното гориво за земеделски производители – необяснима привилегия на фона на  златен дъжд от европейски помощи и директни плащания
  3. Зачеркване на данъци, чиито фискален принос не оправдава поддържането на административен капацитет за събирането им – например данък наследство, данък дивидент (с основен вносител –  държавните мастодонти) и преоценка на ефекта от въведения т.г. данък уикенд
  4.  Потребителят плаща: ползвателите на МПС поддържат пътната мрежа чрез приходите от винетки и тол такси, ползващите автомобил в големите градове плащат реалистичен местен данък МПС, съобразен с предизвиканото замърсяване и натоварване на трафика, ползват платени зони за паркиране на притеснени места; ползващите отопление на твърдо гориво плащат екотакса до пълното спиране на този вид отопление в гъстонаселени места; притежателите на имоти плащат местен данък съобразно площта, а не възрастта на имота; задържането на „мъртви“ – неползвани имоти и автомобили не бива да се насърчава с ниски данъци.
  5.  Намаляване на ДДС от 20% на 18% и търсене на социално въздействие през евтина издръжка на живота, вместо извършване на социални и капиталови плащания и събирането им обратно под с висока ставка ДДС (ключово послание: „Достъпните стоки са най-добрата социална политика“)
  6.   Обръщане на данъчното отчитане от „декларирам всеки период“ в „декларирам веднъж – получавам сметки за всеки период, докато не декларирам друго“
  7.   Пренасочване на 1/5 от ДОД в общината по постоянен адрес на данъкоплатеца, освен ако сам не посочи временен адрес в данъчната декларация. Въвеждане на електронни референдуми за инвестиционните приоритети с тези средства
  8. Подготовка за преминаване към 100% капиталонатрупващо социално и здравно осигуряване за всички, излезли на пазара на труда след определена година, например 2018 г. Т.е. за всички следващи набори цялата пенсионна вноска отива в УПФ, а здравната вноска – в частна или държавна здравнозастрахователна микросметка.

ДЕОС обичаме да повтаряме историческата и икономическа аксиома, че бедните държави са такива не зради липса на природни залежи под краката си, а заради тяхното пилеене. Богатите държави обикновено са бедни на природни ресурси, но са се замогнали заради тяхната пестелива употреба. ДЕОС искаме България да бъде държавата от втория тип, затова предлагаме изброените по-горе промени.

За ДЕОС – Момчил Якимов,  група „Устойчиво развитие“