20 май 2016 | Становища

24 май 2016 г. –  време за нови Будители и ново Просвещение

Надпис на глаголица от о-в Кърк, Хърватия, източник: Уикипедия

Твърдението на Ахмед Доган от лятото на 2009 г. , че той разпределя порциите в държавата, рискува да се потвърди още веднъж по директен или индиректен начин. Когато коледният банкет на ДПС в края на 2015 г. завърши с изпадане в немилост на председателя Лютви Местан, никой не предположи, че разцеплението на организацията ще бъде начало на низ от събития, променили рязко политическата картина у нас, но далеч не в този продуктивен за демокрацията смисъл, който сме очаквали. Още тогава от наглед различни източници (медиите на Пеевски,  изказвания на евродепутат Джамбазки) излязоха обвинения, че Местан работи за чужди държавни интереси и е станал обект на справедливия гняв на почетния председател Доган. Тогава сметнахме тази анти-Местан кампания за задължителна реторика на партии и личности от крайно десния спектър, съответно на очакваното поведение на зависими медии.

Днес вече можем да кажем, че  това е било началото на по-сериозен процес, а именно – на отработения у нас и в ред други държави сценарии, при който под предлог за пресичане на външни заплахи започва кампания срещу прозападната, проевропейска, либерално-демократична част от обществото и нейното политическо представителство. Развоят от горещото лято на 2013 г., когато протестиращите срещу модела #KОЙ бяха нарочени за “соросоиди”, днес се възпроизвежда във версия #KOЙ 2.0. Борбата с хипотетичната външна държавна намеса във вътрешните ни работи чрез очаквани изборни нередности в Турция засега докараха черно на бяло единствено ограничаване на възможностите на българите в чужбина да гласуват, гарнирани със словесни нападки и изяви на открита неприязън към тях от знакови лица на Патриотичния фронт. Така и не стана ясно за обществото “външната заплаха” с кого би могла да формира управленска коалиция, за да осъществи това вмешателство и да се налагат подобни “превантивни мерки”? След като  всички основни партии и коалиции са на едно мнение, да не би да искат пък да ни да кажат, че не се наемат да гарантират за своята последователност във времето!?

За съжаление по всичко изглежда, че се е случило нещо много по-съществено – споходи ни вълната на евроскептицизъм и десен популизъм, която отдавна мъчи Унгария, Франция и Великобритания, поновому застигна Полша, Словакия, Хърватия, Австрия, а в САЩ имаме явлението “Тръмп”. Симптом за това е и истерията около бурките, каквито са непознати за мюсюлманите у нас и проблемът беше раздухан от нищото. Признак е и изграждането на положителен образ в част от медиите на самоуправците, които раздават правосъдие по държавната граница.

Президентското вето беше истинският лакмус, по който да преценим от къде минава разделителната линия. Забелязваме един антидемократичен, дяснопопулистки лагер на „здравите и прогресивни сили“ в състав ГЕРБ, Патриотичния фронт и БДЦ. БСП, АБВ и Атака по-скоро ревнуват, че им изземат посланията, електоралната основа и акредитацията на  застъпници на путинска Русия, отколкото да имат повод за опозиция. Забелязва се и лагер опортюнисти, които гласуват с победителите – това са ДБГ и СДС като партии от Реформаторския блок. Всичките изброени организации са в очакване на изборите, за които общата им цел ще бъде недопускане на президент – евроатлантик. Гледката силно наподобява управленията на Тройната коалиция и на кабинета Орешарски, където ПФ е взел ролята на ДПС и ден след ден ерозира авторитета на големия коалиционен партньор.

Срещу тях се изправяме единици депутати от Реформаторския блок , извънпарламентарната опозиция от организациите на българите в чужбина, НПО с демократични каузи  и няколко модерни по-нови партии като нас, ДЕОС.

24 май е денят на Св. св. Кирил и Методи, по рождение гърци, автори на славянската азбука глаголица, канонизирани от Ватикана като покровители на Европа. Нека всички европейци да се преброим отново и да си кажем Честит празник! Чака ни много работа!

 

УС на ДЕОС

 

 

Share