8 май 2014 | ДЕОС Работи

Троянският срам

Стените на един от най-старите и третият по големина манастир в България, Троянския, станаха свидетели на едно от най-срамните унижения, които могат да бъдат причинени на човешко същество. Няма да повтаряме или даваме гласност на детайлите от позорния акт, който наши сънародници (свещеници и миряни) нарекоха „акция по прочистване“

Същите тези манастирски стени, които са давали убежище на Апостола Левски и неговите мечти за равенство „и за турчинът, и за евреинът и пр., каквито са, за всичките еднакво ще е само ако припознаят законите равно с българинът

Фактите са, че хора са подложени на гонения и унизително отношение. Факт е, че бездействието на Светия Синод преди и след позорния акт са подхранили подобно недопустимо поведение. Факт е, че последното публикувано становище на Светия Синод е отрицание на благотворителна инициатива. И нито дума за случилото се в Троянския манастир.

Срамно е БПЦ като правоприемник на патриаршиите в Плиска, Преслав, Орхидската арпиепископия, Търновската партиаршия и Българската екзархия да отвръща очи от свои чада, дори и да са прегрешили в нещо.

Греховно е служители на Църквата да имат дори помисъл да направят нещо заедно с представители на националистична организация, на която дори не беше позволено да формира политическа партия.

Но най-срамното е, че се налага през 21-век да припомняме основни човешки права, между които и правото на самоопределение.

Но щом се налага, нека продължим направо с подсказването:

Share