19 октомври 2015 | Становища

Софийските тролейбуси – като старозагорските автобуси

На 07 октомври т.г. в електронния портал Offnews.bg излезе журналистическо разследване със заглавие „Стара Загора плаща 526 509 лв. за автобус, който в София струва 303 154 лв“ с автори Юлиана Ончева, Владимир Йончев.

Това е добър повод ние oт ДЕОС да напомним, че същите аномалии не са чужди и на столицата на България. Така например, през 2009 г. общинското дружество „Столичен Електротранспорт“ ЕАД закупува със заем от ЕБВР 30 бр. ЕДИНИЧНИ тролейбуси Шкода за 18 милиона евро, или 600 хил. евро на тролейбус.

4 години по-късно, през 2013 г. същото дружество закупи с помощта на ОП „Регионално развитие“ и ЕФРР 50 бр. СЪЧЛЕНЕНИ тролейбуси за 27,475 млн. Евро или 550 хиляди евро на тролейбус. Тоест, внезапно съчлененият модел на един и същи производител се оказва с 8 % по-евтин от единичния. Не изключваме наличието на някакви технически екстри и аксесоари, които влияят на ценообразуването, но тук очевидно сме свидетели на необяснимо голямо отклонение. Сравнението с други търгове (Рига, Братислава), спечелени от същия производител показва, че в българския случай цената на единичните тролейбуси (2009 г.) е била твърде завишена, докато при съчленените (2013 г.) е постигната изгодна цена, точно както обществото очаква. Сумарният резултат е, че накрая по-голямото возило излиза с 8 % по-евтино, вместо приетите за обичайни около 1,5 пъти по-скъпо.

ДЕОС не разполагаме с цялата информация за процедурата от 2009 г., но  не може да не навява мисли фактът, че в този случай става въпрос за заем, който ще връщат българските граждани. Във втория случай парите са на европейския данъкоплатец, който с времето е изградил поне минималните механизми за проследяване на ефективността на разходените средства.

Възможнa e и друга причина – днес в Ст. Загора общината е притисната от времето, да завърши процедурата по доставка на автобуси в последните месеци на програмния период. През 2009 г. пък тролейбусният транспорт в София беше доведен до състояние пред разпад, след серия от аварии на возила. И в двете ситуации инвеститорът е изпаднал в положение с гръб до стената, без възможност да отлага и маневрира.  Затова ДЕОС искаме час по-скоро да започнем дискусия по другите проблеми, които засягат жизнеспособността на общинските транспортни дружества. Общо за “Столичен Електротранспорт” ЕАД и “Столичен Автотранспорт” ЕАД остава да виси въпросът, защо при ръст на пътниците на метрополитена от 90 000 през 2007 г. на 320 000 дневно през 2014 г. персоналът на двете дружества се променя несъществено, намалението е 10 – 15%. Или колите продължават да навъртат същите километри, но празни, или голяма част от заетите в двете дружества не се занимвават с директната превозна дейност (вероятно администрация), съответно и броят на превозените пътници не ги засяга. И при двете хипотези имаме налице риск от бъдещи проблеми. Намалението на служителите на електротранспортното дружество е вписано като условие по заема на ЕБВР за тролейбусите още през 2009 г., тоест има такава констатация от трета страна още преди завършването на двата метродиаметъра. Предстоящата дискусия за състоянието на транспорта ще бъде съществено улеснена, ако бъде осигурен максимален достъп до техническата и финансова информация, която общинските превозвачи акумулират.