14 януари 2016 | Актуално

Сливи за смет. И високи глоби

19630454161_f61d223b3a_b

Министерството на околната среда и водите (МОСВ) обяви за публично обсъждане изменения в Закона за управление на отпадъците. Сред тях има доста „интересни“ предложения, като налагането на значителни глоби за граждани, които „отнемат“ отпадъци от съдовете за разделно събиране, както и закриването на пунктовете за отпадъци в зони със жилищни функции.

Като мотив за първото предложение пред медиите се изтъква, че прибирането на отпадъците ощетявало фирмите за тяхното оползотворяване и им пречело да достигнат предписаните им квоти рециклирани опаковки. Обосновката за второто предложение е, че имало оплаквания от живущи заради съпътстващите страни на тази дейност.

ДЕОС намираме и двете предложения за особен случай на т.нар. „ведомствен патриотизъм“, при който една институция се опитва да реши изкуствено създаден проблем на гърба на друга, по-конкретно на разноските на общинските бюджети и в крайна сметка на нас, гражданите, които ги обезпечаваме с данъците си.

Да разгледаме разходите за тон битова смет на гр. София. Последните данни, които откриваме в страницата на СОС са за периода Q1-Q3 2013 и дават следната разбивка по перата сметоизвозване, третиране и депониране:

– Събрани битови отпадъци: 237 446 тона

– Разходи за събиране и транспортиране: 36,8 млн. лева

– Разходи за сепариране и оползотворяване: 16,5 млн. лева

– Приходи от предадени за рециклиране отпадъци: + 2,6 млн. лева

– Разходи за депониране на общински депа: 4,4 млн. лева

Нарочно не добавяме в сметката други цитирани дребни разходи, като например депониране на смет извън София, но и без тях сумата набъбва до 55,1 млн. лева за 237 446 тона битови отпадъци, или 232 лева/тон. За сравнение, към  датата на тази публикация международната цена на петрола, преизчислена през тегло, е 373 лева/тон. С други думи, 3 варела със софийски отпадъци са ценни колкото близо 2 барела нефт, стига да има кой да ги „извлече“, като ги спаси от боклукчийския камион. При това няма никакво значение дали става въпрос за извадено от контейнера парче метал, стари обувки и дрехи, кашони, буркани, а за жалост не рядко и храна за свои нужди.

Всяко решение е добре дошло за джоба на данъкоплатеца и трябва да се допуска свободно до пазара, индивидуалните събирачи включително. Пунктове не само не бива да се закриват, но и да се откриват при принципно облекчен, уведомителен режим, освен ако не работят с чувствителни суровини като скрап. Дружествата за оползотворяване на отпадъци са в облагодетелстваното положение да предложат на общините взаимоизгодно сътрудничество. Те имат свои контейнери по улиците, тоест едно възможно решение е самите те да наемат събирачи, които да сортират на място погрешно изхвърления отпадък от общите към цветните кофи, да ги пазят от набези и да сигнализират за навременно извозване.

Предложените от МОСВ изменения са мислене в обратната посока и ще доведат както до натоварване на общинските бюджети, така и на околната среда. Затова ДЕОС призоваваме народните представители да ги оставят без внимание.

 

*снимка – автор Емил А. Георгиев, достъпна под CC-BY на Flickr 

Share