26 юни 2016 | Становища

Свободата да носим оръжие – въпрос на административен капацитет и култура

Debat Oruzhie

На 18 юни ДЕОС проведохме отворен дебат под надслов  „За или Против свободата да носим огнестрелно оръжие“. Това беше поредната наша дискусия, при която поставяме на обсъждане пренебрегвани и подценявани теми, останали незаслужено встрани от общественото вниманиеСъбитието беше белязано от новината за инцидента в Орландо, извършено от въоръжен със законно автоматично оръжие нападател.

Модератор на проявата беше председателят на ДЕОС – юристът Емил А. Георгиев, който взе думата за уводната част, в която направи правен преглед на българския регулативен режим за притежание на оръжие, стъпките за сдобиване с разрешително, съдебната практика, както и законовата уредба в други държави по света. Отличителната особеност на нашето законодателство е, че се изисква основателна причина за придобиване на оръжието, като например служебна.

В същинската дискусия лагерът „За“ се защитаваше от Ивайло Пангаров (ДЕОС) и Стоян Панчев (Българско либертарианско общество). Техните аргументи бяха свързани с възможността за лична защита, особено в населени места с висока престъпност. Според тях това е също контрамярка срещу съществуването и насаждането на страх от страна на местни феодали, какъвто е нарицателният случай „Ценко Чоков“. Могат да се избегнат случаите, когато въоръжени нападатели имат за масова жертва беззащитни граждани. Споменато беше и т.нар. „американско тълкувание“, че наличието на оръжие у населението защитава свободата, като възпира правителството от потиснически действия спрямо населението. Носенето на законно притежавано огнестрелно оръжие е част от всеобщата култура на спазване на законите. Бяха изредени и примери, при които държави с повече въоръжени граждани не показват завишен брой инциденти с оръжие.

Лагерът „Против“ се представляваше от Виктор Лилов (ДЕОС). Според него наличието на 100 хиляди частни охранители и 60 хиляди полицаи представлява достатъчно присъствие на въоръжени индивиди. Гражданското съзнание е по-важен фактор в полза на личната сигурност от оръжието. Според него полицията работи неефективно и където не се справя, частните фирми би могло да поемат охраната на населени места и да бъдат възмездявани за това от бюджета на МВР. Условието е пазарът да е достатъчно дерегулиран, за да няма охранителни монополи. Лилов репликира участник от публиката, че е заблуда да се вярва, че инцидентът в Орландо е можело да бъде предотвратен при наличие на въоръжени граждани насреща, защото за ефективно участие в престрелка се изисква специална подготовка, каквато малко хора притежават. Според Лилов статистиките твърдо показват, че наличието на повече оръжие у населението статистически се отразява на броя инциденти с тях.

Емил А. Георгиев се върна на административния капацитет за контрол и припомни, че норвежкият атентатор Андреш Брейвик е бил скъсан на психотест в Чехия, една от най-въоръжените държави в ЕС, където първоначално е искал да се сдобие с оръжие. Обратното, атентаторът от Орландо вече е бил в полезрението на ФБР, но законова дупка е пречела да го възпрепятстват от закупуване на автоматично оръжие. Гост от публиката, притежател на оръжие обаче спомена, че вижда ежегодните психотестове като излишно бреме за себе си.

Като заключение се наложи мнението, че свободата да носим оръжие е възможна, но само при наличие на ясно законодателство, административен капацитет, истински вместо формален психотест и утвърдена култура на притежание, която може да се постигне бавно и постепенно.