23 май 2014 | ДЕОС Работи

Псевдокейнсианци

Митът за магическата сила на икономическия мултипликатор

Преди последните парламентарни избори чухме много „експерти“ от средите на ПП „Атака“ и КНСБ, които предлагат ударно повишение на заплатите чрез административни мерки и ударно повишение на социалните плащания, дори на цената на нови дългови емисии. Съгласно техните аргументи нарасналият разполагаем доход води до по-голямо потребление, което пък увеличава производството. Други „експерти“ предлагат стимулирането на икономиката да се извърши чрез мащабни държавни инвестиции в инфраструктура. Те се аргументират с това, че такива мерки, предложени от Дж. М. Кейнс, са помогнали икономиката на САЩ да преодолее Голямата депресия от 1930-те. И двата подхода разчитат на неколкократно мултиплициране на първоначално вложените средства от държавата в родното стопанство.

Можем да припомним, че Виденов и Гечев използваха тезата за „икономика чрез потребление“, за да отложат необходимите структурни реформи (съкращения, закриване на губещи предприятия). Правителството на ГЕРБ пък застана зад идеите на Кейнс повече на думи (Дянков: „най-високият мултипликатор е в инфраструктурата„), но все пак увеличи вътрешния дълг с 2 млрд. лв, като инвестира в инфраструктура, включително нефинансирана от ЕС. Въпреки това БСП обвини Дянков в налагането на строги бюджетни ограничения, а Станишев удобно привнесе реториката срещу т.нар. „austerity measures“. Разбира се, Бюджет – 2014 е със заложен дефицит, който ще се финансира с нов дълг.

Защо мерките на класическия Кейнс не работят в България?

Магическият процес, при който дадена сума пари се „завърта“ в икономиката, а всеки произвежда, получава и изхарчва повече, работи  много неефективно в една малка отворена икономика. България внася стоки и услуги за над 60% от БВП, включително голям дял от основните храни и енергоизточници. Мерките на Кейнс са планирани за икономиката на САЩ, която е била световен производител на товарна и строителна техника, на нефтопродукти и на стоките за своето вътрешно потребление.

Не бива да пропускаме участието на вноса в производството на привидно бългаските материали – например една българска тухла се копае, формова, изпича и доставя механизирано – техниката и горивата за тях са внесени, а не произведени тук. Поради това първоначално заети отвън средства реално развиват бизнеса, заетостта и потреблението на други места.

Разходите за инфраструктура или социални плащания са нужни, но те не трябва да са самоцелни, защото не могат да бъдат локомотив на икономиката. От друга страна тези разходи обслужват политическия модел у нас, като осигуряват популярност на политиците и обществени поръчки за приближените им фирми. Същевременно пълният капацитет на някои новоизградени инфраструктурни проекти остава неоползотворен.

Доскоро стриктната бюджетна политика се приемаше като една от добрите страни на иначе неефективното ни държавно управление. А отказът от нея се възприема лошо от настоящи и потенциални инвеститори, независимо от ниските нива на държавен дълг.

Какво предлагаме ние?

Ние от ДЕОС предлагаме дискусиите относно бюджетната политика да следват няколко основополагащи принципа:

  1. Отказ от популистката реторика, която почива на неправилни интерпретации на икономическата наука.
  2. Признаване на значението на балансирания държавен бюджет като елемент от разумна държавническа политика и буфер срещу привнесени кризисни ситуации.
  3. Публикуване на анализи на ползите и разходите преди извършването на значими инвестиции с обществени средства.
Share