8 юни 2016 | Актуално

Проектът за „Закон за противодействие на тероризма“ е ненужен и направо опасен

Zanon_za_Terorizma

Създават се нови и недообмислени ограничения за частно ползване и атакуване на политически противници

Кой ни предлага този проект?

Министерството на вътрешните работи, което би имало и водеща роля в прилагането на последния, ако той бъде приет като закон.

Какво е съществено новото в законопроектa?

На 23-те си страници законопроектът предъвква сходни или идентични разпоредби от досега съществуващи закони като законите за МВР, ДАНС и въоръжените сили и отбраната. Това е причината истински новото по същество тук да не е много. Ограничава се до изработването на „Национален план за противодействие на тероризма” и създаването на нов административен орган – „Национален оперативен щаб за управление на силите и средствата за противодействие на тероризма”, който да го прилага.

Националният план следва да има своите по-малки братчета на областно и общинско ниво. За целта областните управители и кметовете трябва да си сътрудничат с местните подразделения на ДАНС и МВР, като общинските планове освен всичко трябва да бъдат гласувани от съответните общински съвети.

А какво е проблемното ново?

Него можем да разделим на три части.

Първо, проектът за закон залага и на „превантивни мерки”, които биват забрани и принуди.

Забраните обхващат сериозен брой хипотези – започват от свободно движение и промяна на местоживеенето, минават през достъп до интернет и притежаване и използване на повече от един телефонен номер и стигат до забрана за осъществяването на контакт с определени лица. 

Принудителните мерки могат да се отнасят от периодично явяване в районно управление на МВР и подписване пред полицейски служител до отнемане на паспорт или заместващи го документи и забрана за издаване на нови.

На второ място в единствената си допълнителна разпоредба законопроектът въвежда неясно и от юридическа гледна точка проблемно разписани дефиниции на „тероризъм“ и „терористичен акт“. Това е така, защото те хем препращат към съществуващи текстове на Наказателния кодекс, хем внасят изменения и по този начин създават опасност за ненужна конкуренция между отделни, но уреждащи една и съща материя норми. В тази връзка повече от учудващо е защо вносителите от МВР не са си направили труда да погледнат дефинициите, въведените с рамково решение 2002/475/ПВР на съвета на ЕС относно борбата срещу тероризма  – те не само са по-изчерпателни, но и далеч по-премерени с оглед опазването правата и интересите на гражданите.

И трето, почти половината от законопроекта е отделена за преходни и заключителни разпоредби, с които се въвеждат изменения и допълнения в други закони, например закона за ДАНС, за въоръжените сили и отбраната, за военното разузнаване, за юридическите лица с нестопанска цел, за специалните разузнавателни средства, за електронните съобщения, за МВР и Наказателния кодекс.

Конкретно става дума за:

Доколко въобще е нужен един такъв закон?

ДЕОС го намираме за напълно ненужен. Не само защото преурежда и дублира материя от други закони, но и защото е изначално негоден да изпълни поставените си цели и задачи. И това няма как да е иначе при законопроект, който предлага административно-бюрократично противодействие срещу тероризма чрез набор от съмнителни забрани и принуди, имащи потенциала да засегнат не истинските злосторници, а съвсем обикновените хора.

Добре, но няма ли механизми за контрол и защита от прекомерни посегателства?

Да, формално такива са предвидени в лицето на председателя на Специализирания наказателен съд, който решава при налагането на превантивните мерки, съответно в лицето на постоянно действаща комисия на НС, която да осъществява парламентарен контрол върху процедурите по разрешаване и прилагане на превантивните мерки.

В тази връзка напомняме за практически нулевия резултат от съществуването на парламентарни комисии и подкомисии за наблюдение и контрол върху прилагането на СРС и достъпа до трафични данни на потребителите на комуникационни и интернет услуги. Подобна е ситуацията и при съдебния контрол над наблюдението и подслушването на хора – който според признанията на „опрасканата“ бивша шефка на СГС Владимира Янева е „чисто формален, защото разрешенията са предварително бланково написани, освен номерата и способа, там няма нищо друго.“

Ако към това добавим и възможността за подслушване без резултатите от него да се превръщат в доказателствено средство по наказателно производство, то законодателно заложеното изкушение към злоупотреба със служебно положение е прекалено силно, а възможностите за противодействие – от смешни до никакви.

Какъв е крайният извод?

ДЕОС знаем, че обществото ни няма никаква потребност от поредния нов закон, който само прикрива политическата слабост и институционална неспособност на управляващите. Това е така, защото и в момента те разполагат с достатъчно норми за наблюдение, превенция и противодействие на тероризма и само трябва да ги прилагат достатъчно добре. Всяка допълнителна стъпка в посока ограничаването на граждански права не подпомага борбата с лошите, а благоприятства създаването и поддържането на репресивни органи за частно ползване и атакуване на политически противници. 

За ДЕОС – Емил А. Георгиев