10 март 2017 | Становища

По повод заминаването на отец Паоло Кортези от България

 

В петък стана ясно, че отец Паоло Кортези, свещеникът в католическата църква в Белене, напуска България. Той си отива, защото стана мишена на заплахи, включително смъртни и след като групичка разюздани „патриоти“ протестираха срещу него заради това, че е приютил в църквата си сирийско бежанско семейство, пребиваващо в страната ни съвсем легално и освен това изповядващо християнството.

Но истински християнското човеколюбие и милосърдие не са единствения „грях“ на отец Кортези. Пристигнал у нас през 2010 г., с помощта на местни доброволци отецът създаде център за деца с увреждания, фурна за хляб, пицария. Така той откри 25 работни места в този поразен от огромна безработица град. Свещеникът работеше също и по проект за превръщането на мястото, където се е намирал комунистическият лагер на смъртта „Белене“ в мемориален парк – за да знаят младите истината за смъртната безчовечност на комунистическия режим.

Но неговата благотворителност, заедно с благодарността и уважението на немалко местни жители, му донесе и страшната ненавист на лъжепатриотите, които не можеха да му простят нито благотворителността, нито хуманността, нито усилията за запазване на паметта за комунизма. Те най-вече не можеха да преглътнат и това, че човеколюбецът Кортези беше принципиален противник на строежа на АЕЦ „Белене“, защото ядрените централи са ужасна екологична бомба със закъснител, способни да опустошат района, в който се намират, ако, да речем, стане някое силно земетресение.

Пълни със съжаление за напускането на този прекрасен човек, ние от ДЕОС искаме да благодарим на него и на Католическата църква за милосърдието и съпричастността, за това, че той беше от малцината, които с дела, а не само с думи, следваха завета на Иисус Христос за любов към ближния.

Ние от ДЕОС сме потресени от това, че нашите лъжепатриоти правят, за съжаление, успешни стъпки към ликвидация на толерантността и съпричастието на нашия народ, който преди сто години даде подслон на хиляди бегълци от арменския геноцид през 1915 г., а през 1943 г. не позволи на тогавашните властници да изпратят еврейските си съграждани от т.нар. „стари предели на Царство България“ в нацистките лагери на смъртта.

Ние от ДЕОС сме възмутени от това, че не се намери нито една властова институция, която да защити подгонения свещеник. Нашите власти и сега, както и в много други случаи на гонения и репресии срещу бежанци, мигранти и хора от малцинствата, заеха позорната поза на „ни чул, ни видял“.

Изпращайки с благодарност отец Кортези, ние от ДЕОС сме му и признателни за това, че с поведението си ни дава пример, буди съвестите и ни дава сили да отстояваме ценностите на свободата, правата на човека и властта на закона.

Точно защото си даваме сметка, че в днешна България тези ценности са под сериозна заплаха, ние от ДЕОС с всички сили ще продължаваме да се борим за тяхното утвърждаване.
Довиждане, достойни отче Кортези!