5 юни 2014 | ДЕОС Работи

Подир труп кашпа

Колко пъти сте извръщали глава когато някой си хвърли фаса на тротоара? Отговорете си на себе си колко пъти сте предпочитали катаджията „да пие едно кафе“ вместо да ви напише фиш? Кога за последно се обадихте на 112 да кажете, че някой е блокирал улицата „само за малко“ и така вече час?

Ето това е истинският убиец на малкия Паоло.

Нека погледнем фактите в очите – ул. Цар Симеон Велики в Стара Загора е пешеходна от години. От същото време са и заведенията, ресторантите, държавните учреждения и магазините по нея. Улицата е забранена за автомобили, но в същото време те винаги са там – да зареждат, да пренасят, просто стоят.

Така двете страни на едно и също общество – тези, които трябва да прилагат правилата (Общината) и тези, които трябва да съблюдават за тяхното спазване (а това сме всички ние) – едновременно съществуват в летаргичен полусън и карат на полу-уговорки, затворено око и най-вероятно редовни облаги. И когато нарушението стана прекалено нагло или предизвика фатален край, се сещаме че е имало правила.

Не бива да търсим конкретния виновник и да стоварим цялата отговорност нему. Не можем и да си помислим да сравняваме болката на родителите на Паоло с мъката на шофьора. Безсмислено е също както да попитате една майка кое от всичките си деца обича най-много. Най-виновен е онзи, който е позволил правилата да бъдат нарушавани. А това, за съжаление, сме всички ние – управляващи и граждани.

Пред съда на обществото трябва да отидат всички кметове, съветници, катаджии, общинари и каквото се сетите от обявяването на улицата за пешеходна досега. И до тях да се наредим и ние, които позволихме това да стигне дотук.

Не за първи път ДЕОС призовава не само за формално и на книга спазване на правила, а за нулева толерантност към всякакви форми на корупция, нарушения и престъпване на нормите. Друг начин просто няма.

Бог да прости малкия Паоло и Бог да прости и на Георги Сапунджиев, който ще живее с този спомен, дори и след като излежи присъдата си.

Share