18 август 2014 | ДЕОС Работи

Образование: Външно оценяване по чужд език

Системата на образованието в България се нуждае от решителни структурни и съдържателни промени. Един от проблемите в системата е неефективността на чуждоезиковото обучение в основното и средното образование.

Наблюденията ни установяват, че оценяването в училище не дава точна, ясна и достоверна представа за степента на езиковите умения на учениците. Често училището в следващата степен на образование или работодателят откриват, че човек с много добра или дори отлична оценка в дипломата си има само базови езикови познания и умения. Това означава, че  часовете по чужди езици просто се „взимат“, без да имаме ясна цел и достоверно измерен краен резултат.

Ние смятаме, че в чуждоезиковото обучение разумният подход е всеки ученик да бъде оценяван по собствена пътечка, и че не е реалистично да очакваме на изхода на средното образование да имаме хора с еднакво ниво на владеене на чуждия език/езици. Но е съвсем нормално да очакваме дипломата да съдържа валидна оценка за действителните умения на ученика. Езиковите гимназии са, в известен смисъл, изключение от този принцип, по очевидни причини.

Сегашното състояние може да се анализира от различни посоки. Нашият основен извод е, че подходящото определение е неефективност в използването на ресурсите – човешки, времеви, институционални, организационни. Смятаме, че докато за сектор „Образование“ ни е нужен цялостен подход, тук има вероятност да можем да се справим с помощта на незначителни организационни промени за училищата.

След като системата в училище не позволява отделни писти, които да отчитат различното темпо на учениците и достоверното оценяване, нека изведем от училище чуждоезиковото оценяване, без да местим обучението от сегашното му място или да правим други промени в него.

Ако в края на всяка година имаме реално външно оценяване, но не по сегашния модел, а извършено от външни за системата организации (изпитните центрове за международно признатите сертификати по съответния език), то ние ще разполагаме с достоверно сертифицирано ниво на чуждоезикови знания и умения. Така ученици в един клас ще се окажат със сертификати на  различни нива, а ученици от по-долен клас могат спокойно да задминат батковците и каките си. Достоверното сертифициране е особено важно за учениците в последен клас, които излизат директно на пазара на труда.

От друга страна, оценката в училище може да остане и дори да бъде насърчена като оценка за личен напредък, а не за покрит стандарт, защото за него ще имаме отделно външно измерване. По този начин и експертите в системата ще имат надеждни данни, върху които да базират препоръките и прогнозите си, включително по отношение на подходящите форми за индивидуализирано обучение.

Финансирането на подобна промяна би могло да става – при добро управление на средствата – в рамките на разходния стандарт. Алтернативен допълнителен източник на средства за финансиране на предлаганата от нас промяна е още едно наше предложение (обект на отделна позиция), а именно прекратяването на порочната практика за бюджетиране на публичен ресурс за всички ученици, без сметките да отчитат броя ученици в частни училища.

Нашите аргументи са, че при масово изпитване и сертифициране единичната цена би следвало да падне значително и може да бъде договорена с държателите на правата за провеждане на тези изпити и/или със съответните културните центрове и представителства.

Освен положителния ефект за повече прозрачност на знанията и уменията, този модел би създал работа в сектора на сертифициращите организации, съответно възможност за реализация на филолози и преподаватели. Контролът на качеството, който е необходим за избягване на злоупотреби, може да се упражнява от контролен борд, който да прави случайни извадки от изпитите и да има право да отнема достъпа до модела на изпитни центрове, които дават отклонения извън статистически допустимото.

В по-широк план системният проблем минава извън рамките на езиците и е валиден за абсолютно всички измерими предмети, включително и във висшето образование. Ние наблюдаваме инфлация на оценките и в много други страни и то в сравним с България размер.

С повишаване на търсенето на професионалните сертификати все по-отчетлив става проблемът с ниската добавена стойност на формалното образование. Външното за оценяваната система сертифициране е логичният отговор на свободния пазар за търсената адекватност на формата на удостоверяване на действителни компетенции на кандидатите за работа.

За ДЕОС по темата работи: Анди Стойчев

Share