12 май 2014 | ДЕОС Работи

Ненужен поток

Широко рекламираният проект „Южен поток“ се оказва подкрепен от всички парламентарно представени политически сили. За съжаление и този път разбираме, че когато политиците са единодушни, то е за сметка на гражданите. Истината е, че реализирането на „Южен поток“ в този вид ще пропилее време, ресурси и възможности за развитие.

Какво представлява този проект?

Съгласно огласената част от условията на „Южен поток“ България ще апортира част от съществуващата газопреносна мрежа в общо с Газпром дружество. Газпром от своя страна ще финансира доизграждането и разширението на тази мрежа. Както и при други съвместни дружества, ангажиментите на частната компания са оценени повече от щедро. Цената на строителството е многократно по-висока от тази на съпоставими участъци на “Северен поток” (при същия диаметър на тръбите, но по-голяма дълбочина в подводния участък). Източник. Тази завишена цена ще бъде изплащана с приходите от транзита на газ за един дълъг период от време.

южен поток - българското трасе

 

Следва да се отбележи, че на този етап не е известно дали тръбопровода ще се свързва с българската газо-преносна мрежа и къде точно би станало това. Тоест – приемаме, че ще бъде чисто транзитен проект и потребителите на газ няма да ползват „нов“ източник. Следователно, за България остава снабдяването през тръбопровода, който минава през Украйна или изграждането на реверсивна връзка с Турция и Румъния. Тук е интересно да отбележим, че реверсивната връзка с Турция би върнала в България газ, който вече е минал през страната, но отново по транзитна тръба, която пак няма връзка с националната газо-преносна мрежа. Тоест – повтаряме упражнението „вода гази – жаден ходи“

Колко големи ще са приходите?

В момента България (Булгартрансгаз като част от БЕХ) печели ок. 100 млн. долара годишно от своите газопроводи. Най-вероятно ще се използва малка част от пълния капацитет на новите мощности, защото те не осигуряват нови пазари, а единствено ново трасе. Балканите и Централна Европа получават достатъчни количества газ, а и предстои строежът на транс-адриатическия газопровод от Азербайджан до Италия. Т.е. България ще замени настоящите приходи и собственост срещу малък дял от бъдещите (половината, но след приспадане на стойността на строителството). Още по темата.

Проектът като строеж е замислен да продължи три години на българска територия. Логично, при положение, че средната скорост на строеж е 400 метра на ден. Други подобни проекти, които вече не са актуални, прогнозираха не повече от 3000 души заетост за подобен период и то само в обслужващи дейности – грубо копаене, доставка на храна, охрана на обектите, товаро-разтоварни дейности. Можем основателно да предположим, че инвестицията за строителството ще отиде основно в големи подизпълнители, които не са български компании, тоест приходите за икономиката за времето на строежа биха били пренебрежимо малки. Мизерни направо.

Увеличаването на заетостта по време на строежа би била 1000 души на година, което на фона на повече от 13% безработица е … повече от нищо. Приходите за собствениците на земи (сервитутни права и други обезщетения) биха били еднократни и освен това нека не забравяме, че държавата и общините са най-големите собственици, тоест те отново не биха повлияли на стандарта на живот на хората в тези региони.

Какво мисли ЕС?

Институциите на ЕС се интересуват да има алтернативни доставчици на газ, което ще осигури по-добра цена и по-голяма сигурност за страните-членки. От друга страна „Южен поток“ минимизира възможността за изграждане на газова магистрала от Близкия изток към Централна Европа през България. При така договорените условия силно ограничават възможностите за достъп на алтернативни доставчици.

Последните събития в Украйна разкриха пред институциите на ЕС следните факти:

  1. ЕС се нуждае от активна енергийна политика.
  2. „Южен поток“ е едновременно заплаха за Украйна и бариера пред газовата диверсификация в Югоизточна Европа.
  3. Българският политически елит е Троянски кон на Руските интереси.

А какво мисли Русия?

Изненадващо, но в момента Русия няма причина да започне изграждането на „Южен Поток“. Анексирането на Крим дава възможност да се съкрати половината от скъпото подводно трасе, да заобиколи най-дълбоките участъци в Черно море и да премине почти изцяло през Българската и (вече) Руската икономическа зона на морето. Съчетано с твърдият отказ на Европейската комисия да одобри проекта на този етап, става очевидно неговото спиране. Руските опити да активизират проекта през последния месец имат за цел да осигурят дипломатически плацдарм, който да бъде изтъргуван в съвсем други преговори.

А какво мисли управляващата коалиция?

От 2001 година до днес проевропейската ориентация на БСП и ДПС им носеше редица политически успехи, щедро подплатени с властови и икономически дивиденти. По необясними причини през последните месеци управляващите загубиха пословичната си политическа гъвкавост и пресметливост, и влязоха в директна конфронтация с ЕС, защитавайки загубена кауза в чужд интерес. Това демонстрира пълната зависимост на тези партии (включително и Атака) от волята на Москва и на няколко родни олигарси.

Много важно е голяма част от българското общество да забележи изменящия се политически климат, за да не се озове в положението на жабата, която не усеща покачващата се температура на водата около нея.

В заключение

Ние в ДЕОС се питаме на какво основание поредица от правителства подкрепят този проект, който се оказва:

Очевидно основанието не е „интересите на народа и благото на гражданите“

Share