12 юни 2015 | Актуално

Може ли България да създаде е-правителство като в Естония?

Всички знаем, че Естония е водеща държава в прилагането на концепцията за е-правителство – не само в ЕС, но и глобално. Но как точно изглежда реално всичко това?

Миналата седмица представител на ДЕОС посети Талин в рамките на семинар на тема е-правителство, организиран от Европейския Либерален Форум, в който взеха участие и членове на естонското правителство.

Пазарният либерализъм е широко възприет и много популярен в Естония – пазарно-либералната Реформистка партия управлява Естония повече от 15 години насам. Но откровено либертарианските икономически идеи и реторика на двамата министри-ветерани – Реин Ланг и Ханно Певкур, както и целият исторически контекст на (е-)развитие на държавата и силно прагматичния начин, по който са постигнали всичко това, впечатлява като много силна, продължаваща история на успех. Добра стратегия, добро лидерство, добро изпълнение – и кръгът се завърта в позитивен цикъл. От ДЕОС сме сигурни, че и в България това е възможно.

Ето малко впечатления от отличителните черти на естонското е-правителство:

Например: ражда се дете – държавата получава информацията от болницата и автоматично се грижи да попълни предварително и подаде всички формуляри за детски помощи, онлайн задаване на име за издаване на акт за раждане, избор от списък за запазване на място за детска градина и т.н.

Целта е „невидимо правителство“ и нулева бюрокрация.
За да се постигне всичко това, е нужно:

  1. Лидерство от страна на политиците – ако те не решат да има е-гласуване, правителствена е-инфраструктура и всичко останало, няма и да има.
  2. Концентриране в е-проекти от полза за всички, за да се събере подкрепа – никой не иска да се реди на опашки, да губи време и пари, и т.н.
  3. Типичните за стартъп бранша бързи продуктови цикли, обратна връзка за постоянно увеличаващите се очаквания на потребителите-граждани и не на последно място – разбирането, че частният сектор трябва да е този, който върши всичко.

Не е нужен министър на ИТ. Даже е силно контрапродуктивен, тъй като всеки от другите би му пробутвал ИТ проблемите си. Всеки министър трябва е министър (и) на ИТ, и да отговаря за ИТ частта на всичко в ресора му и как то да бъде правилно интегрирано в общата инфраструктура.

Държавата и правителството не трябва да правят нищо повече от това да задават визията, да осигурят работеща правна, секюрити и мониторинг рамка и да управляват диверсифицирано аутсорсинга на компании от частния сектор, които да се грижат всички е-услуги да работят.

Няма държавни служители, които разработват държавен софтуер. Обяснението на естонците е красноречиво – нито можем да им платим заплатите, нито трябва; те ще са по-продуктивни да работят и експортно ориентирано и да стават още по-добри, а такива като държавни служители няма как да станат.
Стратегията на държавни поръчки е много прагматична и гъвкава – вместо дълги търгове и сделки с един-единствен доставчик, се търси работа с повече и по-малки компании, работещи по части от проекти и диверсифицирани с цел никоя да няма големи зависимости.

Поддръжката на стари системи е обявена за най-големият враг. Обмислят закон, който да лимитира живота на всяка ИТ система до например 10 години, така че иновациите като cloud computing, big data analytics, mobile и какво ли още не да не се случват в е-правителството с 30 години закъснение, а постоянно и малко след като са дошли от частния сектор.

Този прагматичен подход е изцяло задвижван от визията. Тя е религията тук, както и най-ценният актив – помага Естония да има едновременно технологично най-развитото е-правителство и същевременно най-евтиното по всички критерии в OECD.

Показателна е например историята как веднага след независимостта на страната в началото на 90-те са имали само 2 милиона долара ИТ бюджет за цялата държава (достатъчен само за 1 мейнфрейм IBM компютър) и са решили да направят системата на граничния контрол на базата на още навлизащите тогава персонални компютри, вързани паралелно чрез TCP/IP (преди Интернет в сегашния му вид!). Типичен пример колко умни и прагматични хора са естонците. За справка – самата система на Шенген още е в процес на минаване от мейнфрейм към TCP/IP.

Откъде да се започне? Първо електронна идентичност и е-подпис за всички, след това бързо следват електронни данъци, електронни фактури, електронно гласуване, електронни медицински досиета и рецепти.

Технически е много важно да се използват най-новите стандарти за сигурност и инфраструктурата на данните да се репликира и в сървъри в чужбина. При катастрофална загуба на данни цялата държава може да се възстанови от бекъп от сървъри в посолствата.

Правителството трябва да практикува същите технологични практики, които проповядва. Идеята за публични данни се обръща наобратно – всички данни, протоколи, решения; изобщо всичко, което правителството произвежцда като информация, е публично – освен когато става въпрос за класифицирана информация или лични данни.

Ако в по-голямата част от Западна Европа истинско, интегрирано е-правителство е трудно да се въведе, защото политически би било самоубийство да се уволнят много хора от раздутата администрация, то в България пречката е по-скоро липса на воля за разваляне на корупционните практики в държавните поръчки и липсата на прозрачност при вземането на решения.

Очевидно пречката с въвеждането на е-правителство в България е политическа, а не техническа. ДЕОС ще работи е-правителството да се случи и у нас. Ние от ДЕОС, вдъхновени от опита на Естония, искаме да сме водещата и най-компетентна партия на тема е-правителство в България. И предвид все по-добре развиващия се ИТ сектор у нас, с още повече успешни малки и средни ИТ фирми, ние смятаме, че основните предпоставки в България са налицена лице.

Share