30 септември 2014 | Становища

Либерална и демократична външна търговия на ЕС (TTIP)

Ново начало за трансатлантическата икономическа интеграция

Преговорите между ЕС и САЩ са дълги и незнайно защо обвити в тайна. В тази позиция ДЕОС прави детайлен разбор на отделните аспекти на споразумението, най-важните аспекти са изведени в подточки. Ползвайте вътрешната навигация за ориентиране:

Свободна търговия, без протекционизъм

Защита на природата, без субсидии от обществените ресурси

Преференции при външнотърговски договори

Новият пазар – модел за глобални регулации

Хармонизация

Ново начало на преговорите

Повече прозрачност и отговорност на Европейския Парламент

Критерии за прозрачност и парламентаризъм

 

1. За свободната търговия, против протекционизма
Либерализацията на външнотърговските отношения на Европейския съюз (ЕС) с други държави цели да премахне бариерите, стоящи между хората от различни страни, и да даде на потребителите повече сила на пазара.

Няма причина да толерираме квоти и мита, които оскъпяват чуждестранните стоки. Тази протекционистка политика ощетява европейските потребители, като ограничава избора на стоки на европейските пазари. Тя намалява конкуренцията и така държи цените високи и същевременно отслабва предприемаческата инициативност. Протекционизмът пази отделни предприятия или браншове за сметка на цялостното икономическо развитие. Той обикновено води до налагането на реципрочни мита, които ограничават износа и заетостта, и като цяло намалява съвкупното потребление. Той е икономическото измерение на национализма и е изконно несправедлив – със своите мита и квоти той дискриминира и „наказва“ чуждестранния бизнес единствено на базата на националния произход, без да взема под внимание нуждите на потребителите.

Същевременно историята на европейското обединение ни учи, че икономическото
партньорство е необходима предпоставка за устойчив мир. Активната външнотърговска политика ще увеличи и политическото влияние на ЕС върху други икономики и ще подпомогне тяхната демократизация – един от уроците, предхождащи членството на Испания, Португалия и Гърция в ЕС.

ДЕОС категорично подкрепя свободната търговия, която води до икономически просперитет.

Добре развитите и достъпни социални и образователни политики в страните-членки на ЕС много добре подпомагат оптимизирането на използването на човешкия капитал в браншовете, засегнати от либерализацията на международната търговия. Back to top

2. За защита на околната среда и против субсидиите с обществени ресурси

Транспортът на стоки от цял свят е в полза на потребителите на пазара като цяло, но има негативни последствия върху околната среда. Потребителите плащат цената на продукта и цената на неговия транспорт, но не плащат директно за щетите, които горивата за транспорта причиняват. По този начин производството и консумацията на стоки, свързани с транспорт и изгаряне на горива, биват „субсидирани“ в размера на цената, която цялото общество плаща под формата на замърсяване.

Да се толерира и поощрява тази практика, е несъвместимо със свободния пазар, ощетява идните поколения в полза на днешната икономика и е в разрез с принципа на частната отговорност, около която се обединява политическият либерализъм.

Вместо това ЕС трябва да осъзнае своята роля като ключова световна икономика и да инициира световна рамка за ценово третиране на транспорта на стоки. Една от възможностите е да се приеме световновалидна формула, която оскъпява транспорта, вземайки предвид разстоянието, начина на превоз и горивото, което се използва. Средствата, събрани по този начин, трябват да бъдат влагани в международни проекти за опазване и реставриране на околната среда.

Оскъпяването на стоките, чийто превоз изразходва общочовешки ресурси, ще мотивира потребителите да предпочетат по-евтините екосъобразни стоки и следователно ще мотивира производителите да инвестират в нови екосъобразни технологии и енергии. Back to top

3. Преференциалните външнотърговски договори

Ние осъзнаваме, че членовете на Световната търговска организация (СТО) вече отдавна не са в състояние да достигнат консенсус и не могат заедно да подпомогнат либерализацията на международната търговия. На този етап паралелното съвместно премахване на бариерите пред световната търговия изглежда невъзможно.

В резултат на безнадеждния застой в СТО членовете на организацията започнаха да търсят алтернативи и да обединяват икономиките си не паралелно една на друга, а преференциално – обещавайки един на друг достъп до своите пазари, какъвто не желаят да обещаят на другите страни-членки. Тази дезинтеграция действително бързо и  ефикасно намалява или премахва бариерите.

Тя обаче има има и негативни ефекти, два от които ДЕОС счита за особено тревожни. Първо, икономически „слабите“ и малките страни не могат участват в процеса на либерализация и техните интереси остават нечути. В този смисъл членството на България в ЕС, една от най-силните икономики, е спасителен пояс. Второ, малкият и средният бизнес (и много малки страни) са изгубени в безкрайната джунгла от преференциални споразумения. Парадоксално за тях именно преференциалната либерализация се оказва непреодолима бариера. Същевременно крупните международни корпорации се оказват превилигировани, защото те имат капацитета да проследят хаоса създаден от стотиците преференциални споразумения.

4. Новият трансатлантическият пазар – модел за глобални регулации

Един от изходите от тази дилема са т.нар. Mega FTA – mega free trade agreements – преференциални външнотърговски договори, които обхващат огромни междуконтинентални райони, с чието икономическо влияние те целят да наложат международни регулации, заставащи на мястото на джунглата от по-малки споразумения. Такива проекти са TTIP (Transatlantic Trade and Investment Partnership), TPP (Transpacific Partnership), TiSA (Trade in Services Agreement) и RCEP (Regional Comprehensive Economic Partnership). Всеки един от тези договори ще обхваща повече от 30% от световния „брутен вътрешен продукт“ и има потенциала да наложи световни стандарти за защита на потребителите, конкуренцията, околната среда, инвестициите и т.н. Това се случва без слабите и повечето от малките страни да могат да участват. Техните граждани биват изложени на глобализацията, но не могат да бъдат част от процеса.

Съзнавайки, че този начин на икономическа интеграция не отговаря напълно на представите ни за справедливост, ние от ДЕОС все пак заставаме зад него. Само чрез участието си в световната надпревара по икономическа интеграция ЕС може да наложи своите представи за пазарна регулация (защита на потребителите, на околната среда) и да ги предпази от влиянието на по-ниските стандарти в Азия.

Търговски договор със САЩ би могъл да създаде най-влиятелния световен пазар – трансатлантическия. Затова той би имал неизмерима геополитическа значимост и би могъл да предпази европейските граждани от налагането на азиатските стандарти за защита на потребителите като световни стандарти.

В името на своите потребители и своя бизнес САЩ и ЕС трябва да се възползват от своята геополитическа значимост и да интегрират пазарите си. Back to top

5. Хармонизация на трансатлантическите търговски регулации

САЩ и Европейския съюз (ЕС) вече водят търговски преговори за създаване на най-влиятелната икономика в света – Transatlantic Trade and Investment Partnership (TTIP). Сред целите на преговорите са премахването на малкото останали мита и квоти пред търговията между САЩ и ЕС, премахването на множество регулативни бариери, подпомагането на малкия и средния бизнес, защита на инвестициите и множество други материи.

Най-значителната част от преговорите са уеднаквяването на много от регулациите на пазара. Еднаквите стандарти в регулацията помагат на бизнеса да изнася продукцията си по същия начин, по който го правят вече и в рамките на ЕС. Така например няма да бъде необходимо един и същ продукт да бъде подлаган на две процедури за допускане до пазара, когато и двете процедури в крайна сметка предлагат едно и също ниво на потребителска защита, но всяка от тях може да отнеме дълги месеци или дори години.

И тук разликите в регулацията са пагубни за малкия и средния бизнес, който няма средствата за двойно производство или двойни процедури. И тук от разликите в регулацията печелят крупните компании, които с лекота могат да платят за двойно производство или двойни процедури за достъп, но не им се налага да се борят с малкия и средния бизнес.

Без съмнение и тази политика също таи сериозни негативни ефекти.

Първо: това означава, че политика (като защитата на потребителите), която пряко засяга ежедневието на хората, се случва много далеч от тях – на трансатлантическото ниво, пред което всеки гражданин сам за себе си е просто песъчинка. Същевременно обаче много регулациите засягат технически детайли, които така или иначе са далеч от интереса огромната част от гражданите.

Второ, приравняването убива конкуренцията на регулативните политики в ЕС и САЩ и регулаторите губят интерес да търсят нов тип регулации с по-висока ефикасност, т.е. такива, които щадят пазара повече и предпазват потребителите по-добре от преди.

Трето и най-важно, ЕС и САЩ се различават драстично в множесто материи, най-вече в сферите на селското стопанство, хранителните стоки, финансовите пазари, интелектуалната собственост, фармацевтиката… Приравняването на тези стандарти на по-високото ниво ще има негативни последствия за много предприятия. Приравняването им на по-ниското ниво, ще засегне негативно потребителите или ще навреди на социалната политика в много от страните-членки на ЕС, които не желаят хората с по-нисък доход да купуват драстично по-нискокачествени продукти.

ДЕОС счита приравняването на регулации за правилна насока като цяло. Необходимо е положителните и отрицателните ефекти да бъдат измерени за всяка от стотиците регулации и за всеки бранш по отделно, защото резултатите могат да варират драстично. Back to top

6. Reset TTIP – ново чисто начало за преговорния процес

Очевидно е, че TTIP обхваща предимно теми, които нямат нищо общо с обикновената външнотърговска политика. Вместо да се занимават с мита и квоти, разговорите се средоточават върху регулации, които традиционно са част от вътрешната икономическа политика на ЕС или на САЩ и засягат ежедневието на хората. Би трябвало именно заради това преговорите да са изключително прозрачни, да са под редовния политически контрол на парламентите и да предвиждат възможности за директно изслушване на гражданското общество.

Вместо това преговорите се държат в строга тайна. Нивото на прозрачност е далеч под ниското ниво, което познаваме от преговорите в СТО от 2002 година насам. Липсата на прозрачност става още по-тревожна, когато преговорите се сравнят със законодателния процес в ЕС, чрез който повечето от политиките, подлежащи сега на TTIP, обикновено биват дискутирани и приети на европейско ниво. Депутатите от Европейския парламент не могат по никакъв начин да влияят на преговорите и само малцина имат (изключително ограничен) достъп до документи.

Едва след неуморни протести от страна на множество неправителствени организации, плановете на ЕС в сферата на защитата на инвестициите бяха извадени на светло и можеха да бъдат подложени на преценката на гражданите на ЕС. Европейската комисия се оказва отворена за консултации с бизнеса (преговорите не започнаха преди закрита среща с някои от най-влиятелните работодатели), но не дава адекватна възможност на неправителствените организациида бъдат чути.

7. Повече прозрачност и отговорност за Европейския Парламент във външнотърговската политика като цяло

Реформите не могат да спрат до тук. Европейската Комисия си е поставила амбициозни цели за интензивна външнотърговска политика с различни региони и пазарни блокове. Необходимо е преразпределение на отговорностите межудо органите на Европейския Съюз както и цялостно нов подход към прозрачността и лобизма.

Обезпокоени сме от слабата роля на Европейския парламент, отредена му от Лисабонския договор. Във фрапантен контраст с това конституцията на САЩ дава на Конгреса като демократично представителство на гражданите силата да направлява външнотърговската политика на Щатите. До момента Конгресът отказва да делегира тази отговорност на президента.

В бъдеще Европейският парламент трябва да измести Съвета на министрите от ролята му да контролира и направлява външнотърговските преговори – тези със САЩ и всички останали търговски отношения. Докато промяна в Лисабонския договор не е възможна, е необходимо същата цел да се постигне чрез споразумение между Комисията, Съвета на министрите и Парламента подобно на споразумението от 2006 година.

Преди закриването на всяка глава от преговорите, Европейската комисия трябва да предостави на Парламента възможност за редакции и нови направления. За целта е необходимо предварителният текст да бъде публикуван в интернет и да бъде подложен на преценката на широката общественост така, както преговорната глава за защита на инвестициите. Едва след това Парламентът може да възложи на Комисията редакции или да я поощри да закрие главата.

След закриване на преговорите за целия договор, текстът трябва да бъде публикуван. Парламентът трябва да има право да вземе решение „за или против“ не по-рано от 6 месеца след публикацията, за има възможност за широк обществен дебат.

Лобистите, които участват в преговорите, трябва да бъдат регистрирани по начина, по който са регистрирани в Европейския парламент. На консултации с представителите на едрия бизнес трябва да бъде дадено същото време и внимание, което получават и малките и средните предприятия и НПО и трябва да бъдат консултирани по същия начин.Back to top

8- Текущите преговори трябва също да отговарят на критериите за прозрачност и парламентаризъм

Преговорите с Канада са на практика прилючили на този етап и резултатът трябва да бъде разгледан от Парламента такъв, какъвто е. В бъдеще трябва да се търсят възможности за интегриране на Канада в трансатлантическата икономическа зона, създадена от САЩ и ЕС. Бъдещите преговори с други страни като Япония трябва да бъдат водени по същите принципи за прозрачност и парламентарен контрол, описани
по-горе за TTIP.

Това е от много високо значение специално за TiSA – мащабния външнотърговски договор в областта на бизнеса с услуги (и особено с финансови услуги), чиито преговори се водят на тъмно и до които само представителите на лобистката организация Global Coalition in Services имат достъп. ДЕОС строго осъжда подхода на Комисията и обръща внимание, че Швейцария публикува поне своите собствени текстови предложения за договора. Вместо да даде пример за прозрачност, каквато е необходима в новата външнотърговска политика, Комисията се възползва от липсата на внимание от страна на гражданското общество, което концентрира енергията си върху TTIP.Back to top

За ДЕОС по темата работиха:

Share