20 юли 2015 | Становища

Конституционна реформа на съдебната власт в 9 точки и ½

19505269399_27693a2c35_b

За нас в ДЕОС доброто и адекватното правоприлагане е основен приоритет. То, обаче, е възможно само в условията на върховенство на закона и работеща съдебна система. В България тези предпоставки не са изпълнени, като основната причина за това се явява отсъстващата независимост на съда.

За гарантирането на последната е необходима дълбока и всеобхватна реформа, а нейното начало не би било възможно без промени в нашия основен закон – Конституцията на Република България (КРБ). Това е така, защото промени единствено на равнището на „обикновените закони” биха били лесно атакуеми пред Конституционния съд и в този смисъл не биха били достатъчно стабилни за целите и нуждата на реформата.

В ДЕОС смятаме, че за приемането на предложените от вносителите промени не е необходимо свикването на Велико народно събрание (ВНС). Това е така, защото последните не са насочени към „формата на държавното управление“.В ДЕОС също така отчитаме, че българското общество има високи очаквания към предстоящата реформа, а дебатът за или против свикване на ВНС има за цел да разводни и измести дискусията за промени, т. е. неговото водене не е в обществена полза. Последната дума тук ще има КС, ако бъде сезиран за целта.

Настоящата ни позиция стъпва върху внесения проект за Закон за изменение и допълнение на Конституцията на Република България (ЗИДКРБ), но също така го надгражда, защото в нашето виждане той е недостатъчно радикален с оглед целите, които вносителите му от управляващата коалиция си поставят.

В своето становище представяме какво бихме направили ние, както и защо това е необходимо. В типичния за ДЕОС формат от 9 точки и половина:

1) Разделяне на Висшия съдебен съвет (ВСС) на съдийска и прокурорска колегии

То е не само необходимо, а крайно наложително. Това е така, защото въпросите, свързани с назначаването и кариерното развитие на съдиите, следва да се решават от съдии, избрани в мнозинството си от съдии. Не е редно в тези решения да участват още прокурори и следователи.

Съображенията на вносителите, изведени от препоръките на Венецианската комисия и Консултативния съвет на европейските съдии са изключително важни, но те не съдържат най-важния и, според нас, практически най-значимия аргумент. А той се състои в това, че прокуратурата участва в едва 10% от натовареността на съдебната система, като последното е много ясно и проследимо в годишните отчети на окръжните съдилища у нас. Това е така, защото държавното обвинение се явява само в наказателните дела от общ характер, докато основният процедурен оборот се осъществява в гражданските и търговски производства, в които гражданите уреждат своите бизнес отношения, защитават правото си на собственост и свободна икономическа инициатива. Отделно от това, в наказателния процес прокурорът е страна, а съдът има ролята на арбитър, който независимо и обективно решава основателността на внесения за разглеждане обвинителен акт.

В този смисъл, извън всякаква правна и морално-етична логика е прокурори и следователи, в рамките на сега съществуващия орган на управление на съдебната власт, да имат възможността да влияят с гласовете си върху въпросите, касаещи работата и кариерното развитие на съдиите, в чиято дейност те не участват и с която практически не са запознати.

В допълнение към гореизложеното, в ДЕОС намираме, че следва да отпадне предложението на вносителите определени решения на ВСС да се приемат в пленум, съставен от двете колегии. От една страна това се явява остатък от настоящото положение, а от друга би могло да бъде пречка пред бъдещото пълно разделяне на ВСС на два самостоятелни и независими един от друг органа.

2) Мнозинство на съдии, избрани от съдии

От общо 13 членове (в това число и двамата по право), избраните от съдиите ще бъдат шестима, т.е. по-малко от половината. Това разпределние не способства за укрепване независимостта на съда и засилване на неговото самоуправление, доколкото запазва съществуващото съотношение на избраните от съдиите и от Народното събрание членове.

В ДЕОС смятаме, че броят на съдиите, номинирани и избрани пряко от други съдии, следва да представлява значително мнозинство, спрямо броя на номинираните и избраните от парламентарно представените политически партии. Значително е мнозинството от две трети, а за да бъде гарантирано то, 9 от всички 13 членове на съдийската колегия следва да бъдат номинирани и пряко избирани от упражняващите съдийската професия у нас. В допълнение към горното, обръщаме внимание на досегашната практика парламентарно представените партии не само да избират, но и да номинират членовете на ВСС от т. нар. парламентарна квота. Последното може да бъде изведено от текста на чл. 130, ал. 3 от КРБ само с помощта на неговото най-консервативно и политизирано тълкуване.

Приемайки, че на парламентарната квота във ВСС следва да се гледа като на „гражданските очи и уши“ там, както и отчитайки широката обществена нагласа за избягване на партийно-политическата намеса в делата на правосъдието, в ДЕОС смятаме, че този конституционен текст се нуждае от изменение в посока номиниране от страна на гражданското общество и последващ избор от народните представители.

3) Намаляване на мандата на ВСС

В ДЕОС отчитаме, че петгодишният понастоящем мандат на членовете на ВСС води до тяхното все по-задълбочаващо се бюрократизиране, капсулиране и откъсване от реалностите в системата. Дългият срок също така потиска „доброто кръвообращение“ в ръководството на съдебната власт, води до дистанцирането на действащи магистрати с авторитет в професионалната общност от участие в нейната дейност и преди всичко от нейните проблеми.

В ДЕОС оценяваме намаляването на мандата от 5 на 4 години като положителна, но недостатъчна стъпка. В управлението и ръководството на съдебната система разумно и необходимо е да имат възможността да се включат повече магистрати, поради което срокът на мандата не бива да надвишава 2 години. Намаляването продължителността на мандата също така сериозно подкопава възможностите за влияние върху членовете на ВСС и има силен антикорупционен потенциал.

Независимо от тази конкретика, обаче, ако предложението за съкращаване на мандата на ВСС бъде прието, същото ще трябва да бъде подкрепено от преходна разпоредба, която да уреди положението на заварения ВСС. В ДЕОС вземаме предвид, че сегашният ВСС не се ползва от подкрепата на съдиите, поради което намираме, че финално е изчерпал своите възможности и следва да направи път на избран по новите правила орган.

4) Намаляване на мандата на „тримата големи“

В рамките на дискусията за промяната във времетраенето на мандата на членовете на ВСС, логично следва въпросът за неоправданата продължителност на мандатите на т. нар. „трима големи“, а именно на председателя на ВКС, председателя на ВАС и главния прокурор.

По силата на изложените в предходната точка съображения, в ДЕОС намираме оставането им извън предложените конституционни изменения за неприемливо, а намаляването и на техните мандати – за крайно необходима мярка по пътя на съдебната реформа.

Приемайки, че настоящата уредба предвижда продължителността на мандатите на „тримата големи“ да надвишава онази на останалите членове на ВСС с почти 50% (7 срещу 5 години), то при запазване на това съотношение в ДЕОС смятаме, че мандатите им в бъдеще не следва да надвишават 3 години.

5) Явно гласуване на кадровите решения във ВСС

В ДЕОС смятаме тезата, че тайното гласуване на кадровите решения на ВСС е цивилизационно достижение, за манипулативна. Вярно е, че модерните конституции предписват тайно гласуване, но само във връзка с упражняването на активното общо, пряко и равно избирателно право. У нас това право е засвидетелствано в чл. 10 от КРБ и е напълно естествено, защото в този случай става въпрос за гарантиране на свободното упражняване на едно основно право на гражданите, които при явен вот биха могли да бъдат поставени под натиска на управляващите.

Съвсем различно е положението, когато говорим за членовете на ВСС, които имат правото, но преди всичко по силата на своята властническа позиция – много повече задължението да вземат решения, отнасящи се до съдебната власт. Типично за модерните демокрации е онези, които упражняват властта, да застават пред управляваните със своите имена.

В този смисъл в ДЕОС намираме, че членовете на ВСС дължат прозрачност и отчетност на обществото, задължителна част от която са видимостта и явността на техните решения.

6) Инспекторат към ВСС (ИВСС)

В ДЕОС осъзнаваме необходимостта от изрично регламентирани правомощия на ИВСС, въз основа на които същият да прави проверки за конфликт на интереси на съдии, прокурори и следователи, да проверява пълнотата и верността на имуществените им декларации, както и да прави проверки за установяване на прояви, уронващи престижа на съдебната власт, и такива, свързани с нарушаване на независимостта на магистратите.

Не споделяме опасението, че с това ИВСС се превръща в заплаха за самоуправлението на съдебната власт и поставяне на последната в позиция на зависимост от другите власти. Припомняме, че независимост и самоуправление не означават липса на механизми за самоконтрол, какъвто по своята същност се явява ИВСС.

В допълнение на горното, в ДЕОС поддържаме мнението, че продължителността на мандата на членовете на ИВСС не следва да надвишава 3 години, което ще гарантира редовна сменяемост и ще възпрепятсва възможностите за неговото овладяване.

7) Възможност за сезиране на КС

В ДЕОС сме убедени от необходимостта за по-широк и улеснен достъп на гражданите до Конституционния съд. В този смисъл изразяваме неудовлетвореността си от предложените от управляващата коалиция промени, които не успяват да надминат ръба на нужния за постигането на тази цел минимум.

Това е така, защото властимащите целенасочено не предлагат възможността за индивидуална конституционна жалба, а продължават да поставят гражданите в зависимост от посредничеството на съдилищата или на Висшия адвокатски съвет.

За разлика от вносителите на ЗИДКРБ, които в мотивите си само споменават индивидуалния достъп на гражданите до КС, какъвто съществува, например, в конституцията на Австрия, ние в ДЕОС активно ще работим за действителното му въвеждане в сила и действие.

8) Ролята на министъра на правосъдието

В предложените промени е предвидено участието на министъра на правосъдието в заседанията на всяка от колегиите (съдийска и прокурорска) на ВСС с „право на съвещателен глас“.

Отчитайки, че в мотивите си вносителите не обосновават това си предложение, в ДЕОС смятаме, че министърът няма място в заседанията на съдийската колегия, тъй като това само би внесло елемент на несигурност относно така важната за съдиите независимост.

Обратно, присъствието на министъра на правосъдието на заседанията на прокурорско-следователската колегия е наложително най-малкото, за да формира необходимия контрапункт на (все още) всесилния със своите правомощия главен прокурор.

9) Уреждане мястото на прокуратурата

25 години за всички нас е ясно, че върху прокуратурата се упражнява сериозно политическо влияние. Това е неизбежният извод, според който имаме системен проблем, за който се налага да търсим системни решения.

В ДЕОС заставаме зад ясното разпределение на ролите в държавното управление и поемането на свързаната с това отговорност. Уверени сме, че по този начин ще се ликвидира порочната практика, за която свидетелстват законно и незаконно съществуващи (или направени) записи, как действащи политици влияят и участват в назначаването или избора на прокурори, а след това ги представят като „актове на независимата съдебна система“, зад които удобно се крият.

В ДЕОС вярваме, че е въпрос на политическа зрялост наред с всички останали промени Народното събрание да разгледа и преосмисли конституционната уредба на прокуратурата на Република България.

Поставянето й в изпълнителната власт, например по „румънски модел“, ще внесе яснота за това, че главният прокурор се предлага от министъра на правосъдието, който заедно с правителството и съответното парламентарно мнозинство, ще носи политическата отговорност за действията на държавното обвинение. По този начин, гласувайки за парламент, съответно за правителство, българските граждани ще дават оценка и на ръководството на прокуратурата.

Това следва да бъде неразривно обвързано с фундаментални промени в структурата, уредбата и функционирането на държавното обвинение като институция: съкратен мандат на главния прокурор (виж точка 4), разбиване на силната централизираност и йерархичност.

Горното ще доведе и до ограничаване на огромната понастоящем власт на главния прокурор, както и ще гарантира така нужната отчетност за цялостната дейност на прокуратурата, съответно ще способства за прмяна на облика й в обществото. В тяхно отстъствие политическото влияние и използването на прокуратурата като политически играч не само ще продължи да изкривява условията на демокрация у нас, но и ще ни лиши от възможността да имаме адекватно държавно управление.

1/2 Всичко по-горе е само началото

То е необходимо, за да може системата да заживее пълноценно и да бъде оценена от нейните основни ползватели – гражданите. Предстои много работа след тези промени, ние имаме готовност и със следващите предложения. А ти? Имаш ли идея как да променим съдебната система към по-добро? Ела в ДЕОС или ни помогни – с време или средства – заедно да осъществим този дързък план!

Share