28 юли 2014 | ДЕОС Работи

Има ли бюджет в самолета?

Бюджет 2014 още със съставянето си беше умерено оптимистичен и от гледна точка на икономически ръст (почти 2%) и откъм събираемост на задълженията. Още преди 2-3 месеца станаха известни редица факти, които обусловиха нуждата от актуализация на бюджета.

Държавните приходи са по-ниски от предвиденото. Например данните до месец май показват реално намаляване на постъпленията от ДДС спрямо същия период за миналата година (при заложено увеличение за сметка на инфлацията и икономическия ръст). Тоест събираемостта страда. По различни причини.

Финансирането по няколко европрограми е забавено и дори спряно.

Статистиката на БНБ за платежния баланс за първите пет месеца на годината показва осезаемо забавяне на износа и чуждите преки и портфейлни инвестиции. Случилото се с КТБ най-вероятно допълнително ще влоши инвестиционния климат у нас. Вече виждаме и първите резултати в намаленото доверие в банковата система – след постоянен ръст, за първи път от много години имаме номинален спад на депозитите (фирми и граждани са изтеглили около един милиард лева)

Трудностите при изпълнението на бюджет 2014 се дължат в немалка степен и на липсата на реформи в редица системи в страната.

Например, дефицитът в бюджета на НЗОК за тази година се очаква да надвиши 300 млн. лв, като голяма част от него се дължи на превишение на планираните разходи за болнична помощ. Вероятно това е основанието да се иска актуализация на бюджета с увеличение от 225 милиона. Да погледнем дали има необходимост от това на този етап. В Закона за бюджета на НЗОК за 2014 е записан излишък (резерв) от 279 милиона лева за непредвидени и извънредни разходи. Допълнително научаваме за повишена събираемост на здравни вноски и повече от 50 милиона лева приходи над заложеното. Тоест към този момент НЗОК има допълнителни 329 милиона на разположение. Ако прибавим към тях и новите 225 от актуализацията, достигаме до реална „дупка“ от 554 милиона лева.

При общ бюджет от малко над 3 милиарда лева, това означава най-малкото мърляво планиране. Разлика от 16.6% в средата на годината определено говори, че колкото и пари да се наливат в бездънната здравна каца, тя няма да се напълни. Никога.

Актуализацията на бюджета на НЗОК може да бъде допусната само след детайлна разбивка на нуждите и анализ на най-недофинансираните дейности. Общо 200 милиона за болнична помощ не е достатъчен аргумент, най-малкото защото не е ясно почти нищо. Тази актуализация може да бъде добре аргументирана, но само в контекста на поети ангажименти за тотална реформа на сектора.

Умереният бюджетен оптимизъм на БСП-ДПС от миналата година не се е превърнал в реални реформи, които да доведат до по-високи приходи, повече данъци и икономически растеж. Резултат – залага се отново намаляване на прогнозните приходи от ДДС с половин милиард. Точно толкова, с колкото намалиха приходите от ДДС и в нощта на белия автобус преди една година. В същото време не виждаме мерки за повишаване на събираемостта или някакви реформи, които да водят до по-големи приходи. Напротив, върви се по лесния път на отлагане на реформи и емитиране на дълг за покриване на текущи разходи.

Като цяло презумпцията, че бюджетните ограничения са достатъчно условие да се прекратят лошите практики в управлението на средства, а завишените изисквания сами ще генерират по-високи приходи, е доказано грешна. От тази гледна точка забавянето на признаването на проблемите с бюджета прикрива безсилието на партиите БСП и ДПС да извършат така необходимите за държавата реформи. Въпреки предизборните обещания тези партии всъщност не можаха да повишат събираемостта на приходите или да подпомогнат създаването на работни места и тази актуализация е доказателството.

В продължение на месеци правителството не признаваше неизпълнението на бюджета, но то стана очевидно с извършената емисия на външен дълг няколко месеца по-рано. Представеният законопроект за изменение на закона за бюджета също е прекомерно оптимистичен. За сравнение преди седмица International Institute of Finance обяви, че очаква бюджетния дефицит в страната реално да стигне 6,3%.

Служебното и следващото (евентуално редовно) правителство ще бъдат принудени да свият рязко държавните разходи за последните месеци на годината, за да компенсират изоставащите приходи за повече от половин година. Това поведение не изненадва никого, защото същото се случи и през 2009. Но освен че ще ограничи силно въможностите на следващото правителство, свиването на държавните разходи е шок за реалната икономика поради неизбежните забавяния на разплащанията например.

Вероятно най-важната причина за забавянето на актуализацията до момента на оставката, особено от гледна точка на бизнес-обръчите около двете партии, са възможностите да продължат заложените „инвестиционни“ проекти. Преди половин година стартира т. нар. „общинска инвестиционна програма“, която наля многократно повече средства на глава от населението в общините, контролирани от ДПС, със съмнителна икономическа ефективност. Неизпълнението на бюджета отново поставя и въпроса дали България може да си позволи да се лиши от приходите от транзит на газ, и да ги инвестира в един излишен проект като „Южен Поток„, но политиците БСП никога не са проявили интерес към разумните аргументи.

Предлаганата актуализация на бюджета за съжаление е неизбежна, но е закъсняла и се налага не от извънредни външни причини, а поради отлагани реформи и липса на политическа воля за тях. С цената на нов дълг се предлага да си купим още шест месеца от същото, без визия за някаква промяна и законово да оправдаем политическата липса на визия и управленския мързел.

При положение, че цялата държава е болна, няма как бюджетът да е здрав. Остава ни само да се надяваме, че и тази актуализация, както и онази на НЗОК биха били последните под дулото на несвършената работа. Реформи, ефективност, висока събираемост, държавническо мислене – това са липсващите параграфи в предложените законопроекти.

От ДЕОС по темата работиха

Дарин Стойков

Ивайло Пангаров

Share