8 февруари 2016 | Становища

Измененията в Закона за културното наследство – нови проблеми замитат старите бакии

castle-829831_960_720

На 04.02.2015 г. в пленарна зала депутатите приеха на първо четене изменения на чл. 17 и чл. 84, ал. (2), както и ал.(7) към чл. 84 от Закона за културното наследство (ЗКН), които водят до радикални промени в режима на опазване на недвижими културни ценности.

Няколкото наглед дребни като текст промени имат за резултат това, че експертната оценка за намеса в паметници на културата на Националния институт по недвижимо културно наследство се заменя от експертни състави (тричленни комисии) от наличната численост на общинската администрация. Експертното заключение на тези тричленки отново ще се подписва от министъра на културата, но при липса на становище в срок от два месеца, ще се смята за мълчаливо одобрена.

Тези промени са изготвени на основата на презумпции, които ние смятаме или за недоказани,  или за доказано погрешни. Ето някои от тях, които поставяме под въпрос:

Административен и експертен капацитет на местната власт

В България общините са общо 265. Вероятността в една от тях да работят цели 3-ма сътрудника с ценз, отговарящ на Чл. 154 ал. 2 от закона граничи с нула. Не изключваме, законът да се пише за конкретна община, която си е решила проблема в аванс. Но за другите това означава, че се отваря вратата за масов туризъм на групи специалист, които да гастролират от община на община. Подобно явление е познато при акредитацията на ВУЗ, както и при покриване на тръжни условия за наличие на кадри с опит. И в двата посочени случая става въпрос за документално оформление, без да е сигурно, дали зад него стои съдържание.

Полидисциплинарност на комисията

Аргументите, изложени по-горе ще важат с още по-голяма сила, ако отчетем нуждата от мултидисциплинарно разгеждане на различните случаи според конкретната им специфика – т.е. с или без участието на архитект, археолог, конструктор, химик-технолог, изкуствовед, художник-реставратор, климатолог и т.н. Исканите изменения въобще не поставят и изискване предвидените общински звена да са съобразени със стойностната скала на недвижимите културни ценности. Това означава, че те се прилагат за всички ценности на територията на общината, независимо от тяхната категория (световно, национално, местно, в ансамбъл и за сведение) или типология (археологически, исторически, архитектурно-строителни, художествени, урбанистични, културен ландшафт, парково и градинско изкуство, етнографски и културен маршрут). Това поставя ценности от национално и наднационално значение в сериозен риск, защото проектите, свързани с тях, не могат да получат адекватна и независима експертна преценка.

Нематериална инфраструктура за вземането на решения

Регистърът на недвижимите културни ценности е в процес на изготвяне, непълен, некомплектован, а още по-малко е достъпен електронно. Следователно, новоназначените експерти ще трябва да изискват в кореспонденция с НИНКН документална справка за статута и режимите за опазване на конкретния обект. Същото вероятно ще се случи с Министерство на културата, което при своите решения ще търси ресорния си институт за становище по темата, а вероятно ще има задачата за завеждане архивиране на досието на културната недвижимост. Така НИНКН ще остане отново тясното място в процеса на одобрение и твърдението, че „ще се облекчи в значителна степен обслужването на гражданите, ще се намалят техните разходи, свързани с пътуване, или изпращане на документи“  е пожелателно.

Конфликт на интереси

Внесеният законопроект създава и потенциал за конфликт на интереси, тъй като експертите, които би трябвало да определят допустимостта или не на планираните дейности, попадат в пряка зависимост от инвеститора (в случая – общината), която ще им се явява и работодател. Подобни прецеденти има и на други места – напр. Независимият строителен надзор да се заплаща от инвеститора, но там са предвидени сериозни балансиращи механизми на основата на застраховка Професионална отговорност и процедура за делицензиране, които липсват в настоящия ЗИД на ЗКН.

Приемственост

Република България е страна по множество международни конвенции и двустранни спогодби за опазване на културното наследство. Редица проекти по консервация и реставрация се случиха с международна помощ, срещу ангажимент за трайни резултати. Лица, които работят автономно и тепърва се запознават с наследената административно-правна материя рискуват да допуснат сериозни грешки и предизвикат проблеми, надхвърлящи националните ни граници.

Ето защо ДЕОС твърдим, че предложените промени съдържат в себе си сериозния риск да отприщят процес по децентрализирано увреждане и унищожаване на културни паметници, без гаранции за проследяемост и търсене на отговорност, а паспортизация на обектите в електронен регистър да се обезсмисли преди да е започнала.

Въпреки че ДЕОС далеч не смятаме, че ЗКН е законът, чиято промяна е най-неотложна, бихме препоръчали следните принципни изменения:

– Експертните състави се назначават от общините както по трудов, така и по граждански договор и включват квалифицирани лица, отговарящи на изискванията на Чл. 154 ал. 2

– Експертните състави подогтвят документацията за инвестиционното намерение съгласно предписанията на НИНКН

– Паралелно с това се приключва в кратък срок електронният регистър с онлайн достъп на недвижимите културни ценности, който обхваща в цифров вид всички налични към момента данни „по партида“ на съответния културен паметник

– НИНКН се произнася в кратък срок по подготвеното от квалифицирани външни експерти становище

За ДЕОС това е балансиран вариант, който се среща и при други процедури на одобрение, например на докладите по ОВОС. Така ще може да бъде ангажиран по-широк брой специалисти на ранен етап от техническата подготовка на оценката, а НИНКН да ограничи само в произнасянето на база експертно обработена информация.

Като политическа партия ДЕОС обединява значителен брой членове и симпатизанти, за които опазването на културното наследство е лична и обществена кауза. Вярваме, че това ще остане така и занапред.

За ДЕОС – Момчил Якимов, Виктор Лилов

За изготвянето на тази позиция са използвани становищата на следните организации:

Форум Културно Наследство | Heritage.bg heritage.bg/forumnasledstvo/

БНК на ИКОМОС (Български национален комитет на Международния съвет за паметниците на културата и забележителните места) http://icomos-bg.org/

Асоциация на българските археолози http://fubular.org/ 

Share