28 януари 2015 | ДЕОС Работи

Игра за милиарди

Улисани в злободневните проблеми като рекламата на акцизни цигари и лабилния човек на покрива в Горна Баня, общественото внимание изпусна един въпрос от национално значение. С няколко сравнения ще поясним наистина изключителното значение на този въпрос. В бюджет 2015 са заложени около 4 млрд. лева приходи от акцизи, които са основното занимание на голямата агенция Митници. Пак толкова са и планираните приходи от данъците върху физически лица и фирми, за които се грижи НАП. Около четири пъти по-малки са капиталовите разходи в бюджета, както и вноската ни в ЕС. Десет пъти по-малка е субсидията за държавните университети, които предлагат места за практически всеки абитуриент.

Стойността на дупката в активите на КТБ беше изчислена също на 4 млрд. лева, а голяма част от нея беше покрита и с държавни, и с обществени (на гаранционния фонд) средства. Става дума за портфейл от няколкостотин необезпечени и неизплащани кредита, чиито получатели (фирми) трябва да се ревизират дали средствата са налични или вложени в реални активи. Ако средствата не са налични или вложени в нещо, управителите трябва да се разследват за умишлен банкрут, а в крайна сметка някои сделки могат да се обявят за нищожни. Действия в необходимия мащаб видимо не се предприемат, което намалява вероятността в бъдеще парите да бъдат проследени и възстановени.

В допълнение парламентът не бърза да затвори няколко зеещи дупки в банковото законодателство. Фондът за гарантиране на влоговете не е преференциален кредитор спрямо негарантираните вложители съгласно чл. 94 от Закона за банковата несъстоятелност (ЗБН). Прихващането на кредитни задължения срещу права по цесия на негарантирани депозити рязко намали „добрите“ активи от масата на несъстоятелността на КТБ.

Дискусията по проблемите на банковата система може да ни отведе и към друг скандал от последните седмици. Сайтът Биволъ публикува статии, че фирми – собственост на един кипърски гражданин, са получили кредити на обща стойност надвишаваща собствения капитал на банката. Действащите разпоредби на БНБ обаче ограничават кредитирането на свързани лица до една четвърт от собствения капитал.

Тези и още няколко статии твърдят, че има и други лоши банкови практики, изброяват няколко групи фирми, които са получили кредити на обща стойност над установения максимум, но тяхната свързаност на е безспорна. Изказват се и опасения за платежоспособността на няколко дружества с едва по едно осигурявано лице, които са получили кредити от 6 до 80 млн. лева.

Факт е, че ПИБ има диверсифициран кредитен портфейл, включващ както малки ипотечни и потребителски кредити, така и фирмени кредити на различни корпоративни групи. Въпреки това, изнесените от Биволъ данни са притеснителни и изискват бърза реакция от страна на БНБ, чиято авторитет е непоправимо опетнен след случилото се с КТБ. Отново точна информация за кредитните практики може да се набере само след поредица от ревизии на фирми – кредитополучатели.

Отпускането на държавна помощ за ПИБ в размер на над един милиард лева през лятото беше необходимо, но беше извършено по компрометиран начин.

Първо, липсваше ясна програма за възстановяване на ликвидността на банката. Дори ако приемем, че такава е била уточнена впоследствие, тя очевидно не се изпълнява, защото връщането на държавните средства се отлага с година и половина. Междувременно някои кредитополучатели от списъка на Биволъ дори увеличиха кредитите си, а бивши такива на КТБ вече се финансират от ПИБ.

Второ, още през 19 век английският икономист Walter Bagehot стига до заключението, че рефинансирането на търговски банки трябва да се случва срещу висок лихвен процент. Ако резервът на централната банка е последното възможно средство за финансиране (last resort), търговската банка има стимул да възстанови бързо ликвидността си и не получава конкурентно предимство от държавата. Фактът, че ПИБ не бърза да връща държавните средства, а увеличава кредитната си експозиция, говори красноречиво за това,  че нейният случай не е такъв.

Трето, както отбелязахме, липсва прозрачност при какви условия се извършва рефинансирането на търговските банки. Всъщност само преди две седмици премиерът призна, че поне няколко банки получават държавни средства.

Всички тези проблеми остават извън вниманието на парламентарно представените партии и прехвърлят отговорността към едва относително независимите регулаторни институции. Те пък използват тактика от кръчмарски бой – провокаторът на скандали БНБ се свива привидно гузно, а помощникът му – КФН нанася удар с бутилка (огромна глоба) в тила на този, който задава неудобните, но така важни за обществото въпроси.

За пореден път ставаме свидетели на липса на прозрачност, отговорност и отчетност, както и на отказ от адекватно правоприлагане – все причини, заради които решихме да създадем ДЕОС. Защото повече не можехме и не искахме да гледаме безучастно разиграващата се пред очите ни игра. Днес, около година след това, играта продължава с пълна сила. Игра за милиарди.

Изводът е един: стоим ли със скръстени ръце, нищо няма да се прoмени. Ние искаме промяна и сме готови да действаме за нейното постигане. Бъдете дейни и вие – присъединете се към нас!

Share