3 септември 2015 | ДЕОС Работи

Здрав разум, а не огради

През последните дни отново сме изправени пред трагедията на стотици хиляди човешки същества, принудени да напуснат домовете си в опит да спасят своя живот и живота на своите близки от войни, насилие и мизерия. Трагедията на тези хора за нас обаче доби и неочаквано конкретни измерения с новината, че български граждани, част от организирана мрежа за трафик на хора, са причинили с действията или бездействието си смъртта на 71 човека. А снимките с труп на удавено дете-бежанец на фона на яростна ксенофобска реторика от някои политически среди у нас оголиха още повече проблема.

Свидетели сме на тежка хуманитарна криза. На фона на околните държави проблемът на България, за щастие, е малък (виж данните по-долу), но пък става ясно, че сме сме напълно неподготвени да го посрещнем. Неподготвени не толкова като инфраструктура, а по-лошото – неспособни да изразим съчувствие към хора в беда.

Историческата роля на България като убежище за преследваните и угнетените

В началото на XX-ти век и малко след Първата световна война България приюти и даде българско гражданство на стотици хиляди арменски, а по-късно и белогвардейски бежанци. На хора, които бягаха от ужасите на войната и геноцида. Много от тях останаха, а други само прекосиха територията ни, за да търсят своя шанс в други страни на Европа и Америка. На тях гарантирахме спокойно преминаване и ги снабдихме със съответните транзитни документи.

България днес?

Държавната агенция за бежанците (ДАБ) не предоставя достатъчно данни на сайта си, но от достъпните виждаме, че през 2014 г. у нас убежище са потърсили 11 081 души, като на половината (5 162) е предоставен бежански статут, а на 1 838 – хуманитарен. До края на август 2015 г. убежище у нас са потърсили нови 9 217, като на една трета от тях (3 222) е даден бежански статут, а на 538 – хуманитарен. Това са фактите. Тези хора са относително неравномерно разпределени между 6 разпределителни центъра, като този на Военна рампа е пълен на 95%, а в село Баня – на едва 1%.

Да, с увеличаването на притока на бежанци страната ни е изправена пред сериозни предизвикателства. Но те са решими. Със здрав разум и човечност, ясни правила и бързи процедури що се отнася до бежанците, даване достъп до пазара на труда на икономическите мигранти и с мерки за адаптация за всички, които останат у нас. Целта е да помогнем на онези в беда, като едновременно с това постигнем развитие, по-голямо благоденствие и по-силно изразено социално благополучие за България. Дали това е възможно? Ние в ДЕОС казваме „да“.

Бежанците са възможност и шанс за България, не бреме и заплаха

Бежанците трябва да се разглеждат не като бедствие, а като дълговременен ресурс, защото Европа и в частност България опасно застарява и работната ѝ сила не се възпроизвежда. След време това ще доведе до пълен срив на системите за социално осигуряване, а Европа и България ще се препълнят с възрастни хора, които ще мизерстват, защото няма да има достатъчно работещи, които да ги издържат.

Бежанците трябва да се поемат и да се подпомагат в приспособяването им към нашите условия, те са резерв, ресурс, а не напаст и бедствие. В случая хуманизмът съвпада с икономическата статистика, която показва, че навсякъде по света приемането на емигранти в крайна сметка води до икономически растеж и благоденствие и има сериозни позитиви за обществото като цяло. Затова ние в ДЕОС смятаме, че държавата трябва да разработи дългосрочна програма за поемането и интегрирането на бежанци и мигранти и да финансира тази програма. Тази инвестиция не е скъпа, парите от нея остават в България и след 5-10-20 години многократно ще се откупят.

Какво да направим тогава? Ето какво:

Политиката при даване на убежище – с човечност, добро планиране и решителност

Ясните правила и бързите процедури са ключови. Не по-късно от 6 месеца след започването на производство трябва да има яснота за съдбата на всеки един човек. Остава ли у нас, и ако да – при какви условия и с какъв статут. Във външнополитически план призоваваме за по-бърза координация със съседните държави, особено с онези в Европейския съюз. Бежанската криза не на последно място ни дава повод да преосмислим общата европейска външна политика и сигурността – кризите и войните са на прага ни, а се нуждаем от надежден механизъм, за да не им позволяваме да ни застигнат.

Трудовата миграция – повече качество, а не количество

Данните на ДАБ показват, че най-голямата част от влезлите в България бежанци и мигранти са в работоспособна възраст и това само по себе си е добра новина на фона на структурата на българското население по този показател. Това, от което остро се нуждаем ние обаче, е висококвалифицирана работна сила, на която да гарантираме сигурен живот, право на работа и престой посредством издадена у нас бяло-зелено-червена карта. Повечето от мигрантите и бежанците не желаят да остават у нас, ние сме само транзитна спирка по пътя им. В идеалния случай трябва да разрешим този проблем на европейско равнище. В интерес на България е обаче да задържим колкото се може повече от високо образованите и квалифицирани мигранти, като за целта им осигурим съответните възможности за реализация тук.

Интеграция – да дадем възможност на талантливите и способните!

Образование, образование, образование – това е ключът към успешната интеграция и добрите взаимоотношения! Идеята е хората – и най-вече имигрантите – да вземат живота си в свои ръце, не да разчитат на държавата. В ДЕОС вярваме, че материални помощи трябва да има само за онези в истинска нужда, докато младите и трудоспособните следва да разчитат най-вече на езикови курсове, за да намерят по-лесно своето място в нашето общество. Тук можем да заложим на много пенсионирани учители, за които преподаването ще представлява допълнителен финансов стимул. За България това ще бъде важна инвестиция. Нека дадем възможност на талантливите и способните и да премахнем пречките по техния път. Само така ще можем да поддържаме и подобряваме стандарта си на живот, социалната и пенсионната си система.

Псевдо-националистическата и ксенофобска реторика никога никому не е помогнала по света да разреши нито една криза. Нужни са ни състрадание и човечност към хората в нужда от една страна, и прагматизъм, от друга. ДЕОС защитава естественото човешко право на свободно движение на хора. Няма по-хуманна позиция, отколкото тази, която позволява на хората свободно да преминават границите в търсене на по-добър живот за себе си и за своите деца. Изграждането на стени, както материални, физически, така и на такива от омраза, страх и незнание в главите ни, не помага. Стените не могат да спрат хората, стените винаги накрая рухват – върху онези, които са ги построили.

Нужен е здрав разум, а не огради.

*Снимка на Freedom House, достъпна във Flickr под лиценз CC BY 2.0

Share