17 май 2015 | Становища

За TTIP и свободната търговия – само с факти

За TTIP има написани много материали и статии. Голямата част от тях са със съмнителна достоверност, тъй като не почиват на факти, а на свободните тълкувания на своите автори.

За нас в ДЕОС обаче, фактите са от особено значение. Това е така, защото само с тяхна помощ можем да формираме политическата си позиция.

Ето защо сряда тази седмица присъствахме на публичния дебат, който Софийският офис на Европейския съвет за външна политика (ECFR) организира в зала Изток на Народното събрание. Темата бе „Ново начало за Трансатлантическото търговско и инвестиоционно споразумение (TTIP)“, a поводът – едноименната публикация на ECFR.

CE4Zr-kWAAA6cVa

Помните ли нашумялата преди няколко години ACTA? Търговското споразумение за борба с фалшифицирането, чиито преговори дълго време се водеха в условия на пълна непрозрачност. В началото същото бе на път да се повтори и при TTIP, но бързо се превърна в обект на обоснована критика.

Е, това вече не е така. Европейскатка комисия, която води преговорите по TTIP, очевидно не иска да рискува втора АСТА и действа много внимателно. Макар прозрачността в преговорите за TTIP да е далеч от нивото, което ние в ДЕОС изискваме, днес вече голям брой документи, отразяващи преговорния процес, от няколко месеца са достъпни онлайн.

Какво чухме още там?

Първо, т. нар. трудови права не са част от TTIP. И евентуалното административно покачване на минималните работни заплати (МРЗ) не би дало основание на никой инвеститор да съди страната ни пред търговски инвестиционен арбитраж. С други думи, можем да увеличим размера на МРЗ дори 10 пъти и да фалираме икономиката си, но не рискуваме да загубим арбитражно дело заради това.

Второ, секторът на енергетиката не е част от TTIP. Същото се отнася и за тежките внушения за предстоящо „дупчене за шистов газ“. Тук важи приетият през 2012 г. забранителен мораториум и единствено българският парламент е в състояние да промени нещо по него.

И трето, лично отговарящата за преговорите комисар Сесилия Малмстрьом (както и Еврокомисията като цяло) е не само твърдо решена да отстоява европейския интерес, но също такаи се вслушва в общественото мнение и напасва политиката си с цел да го задоволи. Чудесен пример за това е предложението за институционализиран и държавно подчинен съд за решаване на инвестиционни спорове. В дългосрочен план той ще замени инвестиционния арбитраж като метод за решаване на спорове между държави и инвеститори. Преди година Комисията проведе мащабно обществено допитване, от което извлече важни поуки –

ако трябва да цитираме дръзновената шведка.

Същото важи и за стандартите за производство на храни и напитки, съответно за опазването на околната среда. С тях компромиси няма да има. Дори това да доведе до пропадането на споразумението.

Изумително е, че на този фон се намират хора, които да се обявявят срещу споразумение, което още не съществувa, и чието съдържание те няма как да познават. Принципната опозиция срещу воденето на преговори би била логически издържана, само ако нейните застъпници предлагаха ЕС и САЩ да се съсредоточат върху широките преговори в позабравената Световната Търговска Организация, вместо да навлизат в двустранни споразумения. Вместо това на TTIP биват приписвани един куп небивали и безпочвени заплахи, много от които вече многократно бяха изрично опровергани от Комисията.

Нека бъде ясно, че когато преговорите приключат и съдържанието на договора е налице, Европейският Парламент, както, апропо, и парламентите на отделните държави членки, ще трябва да го ратифицира или в случай на несъгласие – ще има възможност да го отхвърли.

Когато стане ясно, че TTIP няма как да предизвика социален и природен армагедон, ще се наложи да поискаме обяснение и извинение от хората, които днес твърдят обратното. Същите изисквания ще насочим и към Европейската Комисия, ако се окаже, че твърденията ѝ са били неистинни. Тогава ще дойде време и за нас в ДЕОС да си съставим компетентно мнение по въпроса “за или против TTIP” – на базата на факти, а не на догадки, митове и неясни страхове. Такова е разбирането ни за политическата дейност и произтичащата от нея отговорност.

Дотогава ще продължаваме да стоим плътно зад амбицията на европейските институции да защитят геостратегическата роля на ЕС в трудните условия на настоящата световна надпревара за влияние в търговските отношения. Глобализацията няма да спре просто защото ЕС не участва активно в нея.

Продължаваме да подкрепяме целта на двете страни да направят пазарите си по-достъпни за експортните стоки и услуги на малките и средните предприятия. Сегашната джунгла от различни регулации помага едностранно единствено на големите корпорации, като ги освобождава от конкуренцията на по-малките предприятия.

Продължаваме да подкрепяме и опита на ЕС и САЩ да използват влиянието и обема на своите търговски отношния, за да наложат високи глобални стандарти за регулация преди САЩ, Китай и другите преговорни страни в Trans Pacific Partnership (TPP) да въведат далеч по-ниски такива.

Не на последно място обръщаме внимание на европейските институции, че място за митове и апокалиптични сценарии, свързани с ТТIP, нямаше да има, ако от самото начало преговорите отговаряха на нашите изисквания за прозрачност.