7 март 2017 | Становища

За срама, човечността и „патриотизма“ в Белене

 

Едно от знаковите места за бившия комунистически режим – Белене, отново влезе в историята, отново с тъмна и тежка символика. Католически свещеник се опита да даде подслон на законно пребиваващи в страната ни чужденци. Хора, бягащи от войната и търсещи подслон, храна и тихо място, където да отседнат временно или постоянно и да успокоят за миг изтерзаните си души, преди да решат как да продължат пътя си.

В последните години доста позагубихме от своята вяра, но хора като отец Паоло Кортези ни карат да мислим, че все още е останал поне един искрен човек с истинска вяра и с истинска ценност в сърцето в лоното на църквата. Отец Кортези живее от години в Белене и според местните хора прави невероятно много за общността в района, освен че проповядва. Грижата на този човек за нашите сънародници беше възнаградена със заплахи за живота му в момента, в който той опита да подкрепи и да даде подслон на хора, изпаднали в беда – нещо, което би трябвало да е една от мисиите му.

След Широка Лъка и Елин Пелин сега поредният повод за срам е Белене, където „патриоти“, покрити с руски знамена, сипят заплахи срещу човек, който довчера е помагал на тях самите.

Уви, последните 2-3 години се оказаха благодатна почва за процъфтяване на псевдопатриотизъм, ксенофобия и откровена омраза към различния. Към бягащия от войната чужденец, към наш сънародник, изповядващ друга вяра, към човек с друг цвят на кожата или просто различен по един или друг белег.

Ако не спрем и не си дадем сметка в какво се превръщаме, не е ясно дали скоро тази омраза няма да унищожи и нас самите.

Поводът за поредния „патриотичен гняв“ е желанието на чужденците да засвидетелстват уважение към домакините си, като участват в церемонията по празнуването на 3 март! Как е възможно това, че един човек иска да поднесе цветя на твоя празник, да бъде причина да го мразиш, да го низвергнеш и да го заплашваш?!

Няма да отваряме дума за старите ни лаври, наречени неуместно „българско гостоприемство“. Не може вече да се говори дори за отвлечени понятия като „човечност“, „хуманност“, „помощ за човек, изпаднал в беда“.

Всеки такъв случай ни доближава към катастрофална липса на емпатия, елементарна добрина и съпричастност. Опустошението ни е пълно и дано не се окаже безвъзвратно.

В ДЕОС ясно си даваме сметка, че вече сме стигнали дъното и се надяваме да се оттласнем нагоре. Нагоре – или всъщност назад – към човешката си същност!

 

10 март 2017

УС на ДЕОС