21 октомври 2015 | Становища

За да има кестени на булеварда

Това, че повечето кестенови дървета в София от няколко години насам са тормозени от популацията на вреден насеком (кестенов листоминиращ молец) вече не е новина. Но както ни убедиха на място наши будни симпатизанти, тази година, вероятно заради обилните валежи, напастта се е разраснала необичайно и заплашва да унищожи стотици от тези символи на нашия град, увековечени в стиховете на Миряна Башева и песента на Михаил Белчев.

Малко фитобиологична информация: кестеновият молец изяжда горната и долната ципа на листата. Листата увяхват, дървото остава без възможност да фотосинтезира и умира. Има относително прост начин за справяне с проблема – механична борба, тъй като химичните препарати не са безвредни за другите растения и за хората. Механичната борба включва пълното почистване на нападалите листа и изгарянето им непосредствено след това. В допълнение, всички дървесни видове в София са подложени на голям стрес и отслабване от солта, която щедро ръсим през зимата, от автомобилните газове и киселинността на дъждовете… Ние в ДЕОС сме силно обезпокоени от опасността, Булевардът от едноименната песничка да остане без своите дървета. Затова призоваваме Столична община, настоящия кмет г-жа Фандъкова и нейния наследник за съвместна инициатива в помощ на дърветата. Нека да призовем доброволци, които да събират окапалите листа. Първите записали се вече ги има – това сме ние – кандидатите от листата на ДЕОС за местен парламент. Общината ще трябва да помогне с извозването и изгарянето, ние ще събираме. Ние в ДЕОС вярваме, че с малки стъпки можем да имаме голяма промяна – в нашия град включително. И се надяваме да видим своевременни мерки.

 

БУЛЕВАРДЪТ

Под дебели подметки и проза

дреме есенно жълт тротоар.

На разсъмване всичко е розово –

за петнайсет минути макар.

 

Своя автомобилен оркестър

вдъхновен дирижира денят.

И цъфтят в суматохата кестени.

Прецъфтяват. И пак цъфтят.

 

Аз ги имам за съученици –

тия честни дървета – на пост

пред вековната наша традиция

да ме чакат на Орлов мост.

 

Дефилират милион непознати –

Димитрова, Николов, Петров…

И повикана по телепатия,

бърза новата ми любов.

 

Булеварда с лиричния ритъм

аз не сменям за Шанз Елизе –

тук почиват след дългото скитане

уморените ми нозе.

 

Този факт е световно известен –

че на „Руски“ започва денят.

И цъфтят в суматохата кестени.

Прецъфтяват…

И пак цъфтят!

 

/Mиряна Башева/

Share