10 май 2014 | ДЕОС Работи

Европейското лицемерие

В Денят на Европа политическите партии в България изглеждаха изключително раздвоени какво точно да празнуват, венци ли да поднасят или Европа да почетат. През 2011 година д-р Колевски стана автор на знаменития туит „Проблемът на модерния българин е, че като му замирише на джоджен се обърква – боб ли му се яде, мохито ли му се пие… “ И партиите ни така – голямо раздвоение, което в публичното пространство се трансформира в политическо лицемерие.

Ето няколко примера:

Цялата парламентарна група на „Коалиция за България“ се изсипва на девети май пред паметника на съветската армия в Борисовата градина, за да почете (по думите на председателя на БСП и президент на ПЕС) „загиналите в най-голямата битка срещу „кафявата чума” през 40-те години на двадесети век“ като има предвид фашизма и нацизма. Оттам нататък следват естествените заключения, че народите на Русия и Украйна са братски, че решението на кризата там трябва да е политическо и че ЕС не бива да налага никакви икономически санкции на Русия.

В същото време, в тяхната платформа за предстоящите евро-избори, кротко си седи идеята за засилване на ролята на ЕС за трайно утвърждаване на мира и актуализиране на стратегията на Съюза за многопосочно свързване с държавите от Черноморския регион. Освен със собствената им платформа за повече и по-интегрирана Европа, на Президента на ПЕС му се налага да влиза в неприятно раздвоение на тезите и говоренето в зависимост от публиката, която го слуша.

Още по-забавно е раздвоението при ГЕРБ, където очевидно няма „централна повеля“ какъв точно ден е 9-ти май. В един и същи ден кандидат за евро-депутат поднася венци в Кърджалийско на паметниците на загиналите във Втората световна война, а съпартийците й в Русе откриват фонтан посветен на Европа. ГЕРБ в Бургас дарява на града пъзел на Европа, а в Етрополе отново поднасят венци и цветя.

На сайта на ГЕРБ няма платформа или нещо като програма за евро-изборите, затова не можем да видим към каква Европа те се стремят, вероятно така е по-удобно за лавиране между позиции, пак съобразно аудиторията. Сигурно тази липса на централна повеля ги беше накарала преди време заедно с БСП и Атака да гласуват Правителството да наруши договора за присъединяване и да удължи мораториума за продажба на земя.

ДПС избират традиционно субтилната позиция да не изразяват становища и отиват да садят дръвчета в Кърджали, всяко от тях с флага на Европейска държава. Поправка, според сайта на партията, това не е засаждане, а „даване на живот на нови дръвчета“. В това раждане активно участва и четвъртия в тяхната евро-листа, който след това отива в село Токачка, среща се с избиратели там и после … поднася цветя и венци на паметника на загиналите във Втората световна война.

Новият политик, който може да обвърже всичко в едно изречение, стига това да му донесе някой глас или рейтинг, съвсем спокойно заявява в Златарица, че ако го е нямал 9-ти май 1945 година, нямало да го има ЕС. Журналистът-гражданин-политик вероятно добре знае, че в историята думата „ако“ не съществува и това по същество е манипулативна популистка техника и със сигурност затова и я използва в срещите си с многобройния електорат. Но от друга страна (ако трябва да му влезем в тона) кой ще отрече, че ако в България имаше нормални политически партии след 1989 година, явлението “журналистът-политик” нямаше да съществува днес…

В заключение:

Ние в ДЕОС винаги сме имали ясна про-европейска ориентация, която е единствен гарант на мира и сигурността, извор на стабилност и сме за засилване на позицията на България вътре в Съюза. Това е пътят, който сме избрали и това е общността, в която е нашето естествено място.

Въпрос на време и усилия от наша страна е да съблечем опърпаните дрешки на „бедна и малка държава“ и да заемем достойното си място, да водим политика с ясни приоритети и да отстояваме общо-европейските интереси в синхрон с интересите на гражданите.

Share