7 юли 2014 | Становища

Държавата – заложник

„Свободата не ще екзарх, иска Караджата!“ Помните ли откъде е този цитат?

Да, съвсем точно – от стихотворението „Свободата не ще екзарх“ на Любен Каравелов. С един ред авторът казва, че който иска освобождение не трябва да се крие в калугерско расо, а да вземе пушката в ръка.

Днес уж свободното ни общество, стои пред съвсем различни проблеми, чието решаване ни довежда до простички проникновения. Такова например е проблемът с нежеланието на „държавата“ да прилага собствените си нормативни актове. Без никакво значение дали законови или подзаконови. С този проблем се сблъскваме едва ли не всеки ден,като съвсем актуалните тегоби, свързани с КТБ и ПИБ само припомниха колко остър може да бъде той.

И до какво решение стигнаха великомъдрите ни управляващи?

До най-простото – да въведат забрана да се говори за банките. За по-сигурно – подплатена с наказателноправна отоговорност и лишаване от свобода от 5 до 10 години. Или иначе казано по Сталински – “Нет человек, нет проблем”

Кому бе нужно това? Мигар и сега не съществува административнонаказателната разпоредба на чл. 152а от Закона за кредитните институции (ЗКИ)?

Съществува и още как, но никой не я прилага.

Журналисти от сайта „Съдебни репортажи“ са си направили труда да проверят колко наказателни постановления на основание тази норма са били обжалвани пред Софийски районен съд.

Оказва се, че нито едно.

Което е много сериозен знак, че след като нито едно такова не е било наложено с други думи този закон просто не се прилага. Или поне не по начина, по който е замислен – да защитава банковата система.

Защото се прилага като бухалка срещу свободата на словото и достъпа до информация.

За това съдим по факта, че преди две години БНБ се опита да шантажира сайта Биволъ, който бе публикувал отнасяща се до 4 български банки проблемна информация с източник посолството на САЩ в София.

Вместо да провери журналистическия сигнал, с което щеше да приложи закона съобразно неговия смисъл, банковият регулатор реши да го използва като бухалка.

Сега някой прави ли си илюзии, че новозамисленият чл. 252а от Наказателния кодекс е нeщо повече от една още по-тежка бухалка? Която, това е сигурно, ще се използва само избирателно и предвидената в нея санкция лишаване от свобода ще виси като Дамоклев меч над всеки един, който дръзне да се поинтересува или да сподели с обществото информацията си за банковия сектор.

Именно поради тази причина в ДЕОС призоваваме членовете на все още функциониращото четиридесет и второ Народно събрание да не приемат внесения от Йордан Цонев законопроект.

Това, разбира се, не е всичко.

В последните дни на отиващото си правителство на Орешарски, подкрепяно активно от БСП, ДПС и Атака, както и пасивно от страна на ГЕРБ, побърза да използва разпоредбите на действащия до 30.06. Закон за обществените поръчки (ЗОП) за ударно обявяване на търгове за над 700 милиона лева.

Имате ли някакво съмнение накъде са насочени тези средства?

Ние нямаме никакво, и поради това твърдо се противопоставяме на стремежа на управляващото мнозинство да подсигури финансовия комфорт на всички свои обръчи и притурки.

В ДЕОС отчитаме, че горното е възможно само в грижливо поддържаната среда на непрозрачност, утежнен достъп до важните търгове, както и на толерираните с липса на адекватно правоприлагане корупционни практики.

Ние осъзнаваме, че това е една от основните причини, поради които всяко мнозинство в последните 15 години отказва да форсира електронизацията на редица управленски процеси. Защото знае, че тя, в комбинация с упорство в правоприлагането, е в състояние да елиминира порочната хранилка.

В ДЕОС смятаме, че е време всички ние, българските граждани, да отвоюваме взетата ни като заложник държава.

Близо 140 години след стиховете на Любен Каравелов ние пак водим борба за своето Освобождение. А свободата, както вече знаем, не ще екзарх, а иска Караджата!

Ела в ДЕОС! Защото утре e днес!

За ДЕОС по темата работиха (по азбучен ред):

  1. Гаврил Димитров
  2. Емил А. Георгиев
Share