18 декември 2015 | ДЕОС Работи

Да мъчиш бизнеса за единия уикенд

DEOS_Danuk_Weekend

Всеки нов данък за бизнеса и за хората

– спъва, а не развива икономиката

– е предпоставка за корупция

– насърчава сивата икономика

– означава още пари за администрация и безумни държавни харчове

Ние в ДЕОС сме твърдо убедени, че

За много неща в живота важи правилото, че това че можеш да направиш нещо не означава, че трябва да го правиш. Особено точно това се отнася за икономиката.

Принудителното събиране на още и още „блага“ (под формата на данъци) от държавата няма да доведе до ръст в икономиката, съответно нови работни места или разпологаем доход за хората. Напротив, понеже хората са изобретателни ще доведе до поредното укриване на доходи и до поредното разрастване на сивата икономика. Вместо да въвежда нови и нови данъци, при това с порочната практика на преходни и заключителни разпоредби в други закони или подзаконови актове, правителственото мнозинство трябва да оптимизира администрацията и намали административната тежест върху икономиката, включително и с опростяване и намаляване на регулаторните и данъчните режими.

За съжаление, с времето данъчното законодателство обраства с излишни разпоредби, които често са мъртвородени, друг път дискриминират отделни групи (например извънредната ставка данък общ доход от 15% за едноличните търговци), а най-често прокарват привилегии и пробойни в услуга на определени сектори, фирми и дори отделни личности. За някои от тях (като данъкът наследство) открито се признава, че разходите по събирането са по-големи от приходите. Въпреки това, досега нито една политическа партия не се е застъпила за неговото премахване.

Идеята да се отказва ДДС-кредит за вещи с възможна употреба за извънслужебни нужди е нов и крайно опасен прецедент. Това е така, защото за голяма група предприемачи, конкретно дребния и среден, семейния бизнес и самонаетите лица частният живот трудно може да бъде разделен от работното всекидневие. Така погледнато, предложеното изменение в Закона за ДДС чрез преходни и заключителни разпоредби в Закона за корпоративното подоходно облагане, както и изменението в Правилника за прилагане на закона за ДДС превръща всички изброени в постоянни заложници на данъчната администрация, която само да пожелае, винаги ще намери достатъчно разходи, чиието частно-служебно класифициране ще бъде трудно доказуемо. В този списък можем да изброим веднага, но далеч без да претендираме за изчерпателност, използването на фирмения телефон за служебни или може и би частни разговори, абонаментния план за интернет и кабелна телевизия, маршрута на фирмения автомобил, лаптопа, работния стол за пред компютъра, кафемашината, консумативите за принтера и така до тефтерите и химикалките.

ДЕОС се съмняваме, че това потребление може да бъде разделено и установено по начин, който да донесе повече приходи за бюджета (последното признато и от самото Министерство на финансите). Сигурни сме, обаче, за друго, а именно че така се гарантира субективен подход и административната тежест, правна несигурност и спорове, които ще тровят и без това не особено приветливата среда за правене на бизнес у нас.

Какво и колко да харчат нека да бъде оставено на предприемачите и хората, които ще се стараят да постигнат ефективност със своите си пари, а не на държавни чиновници пилеещи чужди. Свидетели сме и на надделяване на желанието за присвояване на средства от принудително събраните данъци, чрез разходването им за проекти, които ако да са нужни, могат да се реализират и с частни инициативи, а не да се монополизират от държавата чрез държавни поръчки с явно предизвестени победители в търговете.

* снимка – преработка на help me с автор Vagner Carvalheiro, достъпна на Flickr под лиценз CC BY 2.0

Share